— По-добре е от последния ти опит — каза Пърс. — Това е всичко, което мога да кажа в твоя полза.
Демпси натисна бутона да отвори асансьорната врата.
— Ако видиш Анджелика, кажи й, че съм в бара.
Когато асансьорът слизаше, вратата на аварийния изход се отвори и Анджелика стъпи на площадката. Видът й беше малко раздърпан и бе останала без дъх, а гърдите й се повдигаха и спадаха по най-изумителен начин под бялата й копринена блуза с висока яка, която носеше. На Пърс му се стори, че едно копче липсва от блузата й.
— Да не би колегата да ти е досаждал? — каза той свирепо.
— Кой?
— Оня, Демпси. Главчо-Празноглавчо.
Анджелика се засмя широко.
— Казах ти, че мога да се грижа за себе си — каза тя задъхано. Тя постави ръка на гърдите си — Останах без дъх от тези стълби.
— Защо не накара Демпси да спре колата, като минавахте край мен? — каза той укорително.
— Ти ми каза, че няма да ходиш на театър.
— Промених мнението си. Както и ти, очевидно. Не можах да те намеря там.
— Да, когато открихме, че е „Котаракът в чизми“, вместо „Крал Лир“, отидохме в една кръчма. Робин искаше да продължим в някоя дискотека, но аз му обясних, че имам уредена среща тук, така че ето ме. Къде е стихотворението?
— То е стих от една дума — каза Пърс донякъде успокоен. — Най-прекрасната дума на света всъщност. Може да се прочете само на тъмно — той загаси стълбищното осветление. — Хайде, хвани ме за ръка — той заведе Анджелика в остъкления коридор и й показа гледката. — Там долу — каза той. — Край езерото.
Покритата със сняг земя брилянтно отразяваше светлината на почти пълната луна, сега вече високо в небето. Тревната площ, която се издигаше леко нагоре от ръба на изкуственото езеро бе сега широка ослепителна белота с изключение на мястото, където следи от стъпки, размеквали бавно снега през целия ден, бяха изписали с огромни вълнообразни букви едно име:
Анджелика
— О, Пърс — прошепна тя. — Каква чудесна идея. Земна поема.
— Защо я наричаш така? Аз щях да кажа снежна поема.
— Мислех си за изкуството върху земя — нали знаеш, за онези шарки, дълги цели мили, които могат да се обхванат само от самолет.
— Това е също така слънчева поема и лунна поема, защото слънцето разтопи снега под стъпките ми, а луната ги освети така, че да ги видиш.
— Колко ярка е луната тази вечер! — промълви Анджелика. Тя не беше издърпала ръката си от неговата.
— Замисляла ли си се някога, Анджелика — каза Пърс, — колко забележително е това, че луната и слънцето ни изглеждат приблизително еднакви?
— Не — каза Анджелика, — никога не съм мислила за това.
— Толкова много митове и символи зависят от съотношението на тези две дискообразни тела в небето ни, едното владеещо деня, другото — нощта, като близнаци. А това е само измама на перспективата, резултат от относителните размери на луната и слънцето и разстоянието им от нас и едно от друго. Вероятността това да стане случайно, сигурно е милиарди към едно.
— Смяташ, че това не е случайност?
— Мисля, че това е едно от великите доказателства за божествения създател — каза Пърс. — Според мен Той е имал око за симетрията.
— Като Блейк — усмихна се Анджелика. — Впрочем, чел ли си „Плашещата симетрия“ на Фрай? Отлична книга, мисля.
— Не искам да говоря за литературна критика — каза Пърс, като стисна ръката й и пристъпи по-близо. — Не и насаме с теб, тук горе, на лунната светлина. Искам да говорим за нас.
— За нас?
— Ще се омъжиш ли за мен, Анджелика?
— Разбира се, че не! — възкликна тя и издърпа ръката си, смеейки се невярващо.
— Защо не?
— Ами по много причини. Току-що сме се запознали, а и не искам да се омъжвам.
— Никога ли?
— Не казвам никога, но искам първо да напредна професионално, а това означава да бъда свободна да ходя навсякъде.
— Нямам нищо против — каза Пърс. — Готов съм да дойда с теб.
— Какво, и да зарежеш собствената си работа?
— Ако е необходимо — каза той.
Анджелика тръсна глава.
— Ти си непоправим романтик, Пърс — каза тя. — Защо всъщност искаш да се ожениш за мен?
— Защото те обичам — каза той, — а аз вярвам в предбрачното целомъдрие.
— Аз май че не — каза тя дяволито.
— О, Анджелика, не ме мъчи! Ако си имала други, не искам и да чувам за тях.
— Не това имах предвид — каза Анджелика.
— Не възразявам, ако не си девствена — каза Пърс и добави: — Разбира се, бих предпочел да си.
— Девственост — замисли се Анджелика. — Какво е това? Наличие или отсъствие? Наличие на девствена ципа или отсъствие на пенис?