Выбрать главу

— Пази Боже, нищо такова — каза Пърс като се изчерви, — аз самият съм девствен.

— Нима? — Анджелика го погледна с интерес. — В днешно време хората обикновено спят заедно, преди да се оженят. Или поне аз така го разбирам.

— Това е против принципите ми — каза Пърс. — Но ако обещаеш да се омъжиш за мен накрая, може да направя изключение.

Анджелика се изкиска.

— Не забравяй, че това е изцяло твоя идея. — Тя изведнъж чукна по стъклото. — А, виж! Има някакво малко същество долу в снега — може ли да е заек?

— „И заекът трепна уплашен в снега“ — цитира той.

— Какво е това? О, да, „Нощта на Света Агнес“.

„А стадото стихна във вълна завито“

— Страшно обичам тази фраза „във вълна завито“, а ти? Кара те да се чувстваш обгърнат от топло одеяло, но може да бъде и метафора за преспа, по такъв начин сякаш въплъщава събирането на крайностите: жега и студ, чувственост и суровост, живот и смърт, които минават през цялата поема.

— О, Анджелика — възкликна Пърс. — Остави вербалната текстура. Спомни си края на поемата:

„И няма ги, уви, от векове, Ах, влюбените бурята отнесе.“

— Бъди моята Мадлин и нека аз да бъда твоят Порфиро!

— Какво, да изпуснеш края на конференцията?

— Мога да почакам до утре вечерта.

„Събуди се! Стани,! мила, и смела бъди, ’татък зад бърдата имам дом за теб.“

Анджелика се изкикоти.

— Това ще е голям майтап да го изиграем утре вечер. И без това ще има средновековен банкет.

— Знам.

— Би могъл да се скриеш в стаята ми и да гледаш как си лягам. После аз да си мечтая за теб като за мой бъдещ съпруг.

— А ако не си мечтаеш?

— Това е риск, който трябва да поемеш. Порфиро намерил начин да се увери в това, доколкото си спомням — каза Анджелика замечтано, отправяйки поглед към огрените от луна снежни полета.

Пърс, пълен със съмнения, се загледа в нейния фин профил — идеално правия нос, затрогващо леко отпуснатата й долна устна, твърдата й, но нежно очертана брадичка.

— Анджелика … — започна той.

Но в този момент те чуха звука на асансьора, който наближаваше последния етаж.

— Ако това е Демпси пак — възкликна Пърс, — ще го натикам в асансьорната шахта.

Той бързо се върна на площадката и зае предизвикателна поза с лице към вратата на асансьора. Тя се отвори и се показа фигурата на Филип Суолоу.

— О, привет, Макгаригъл — каза той. — Търся мис Пабст. Робин Демпси каза, че може да е тук горе.

— Не, няма я — каза Пърс.

— А, разбирам — каза Филип Суолоу.

Той изглежда обмисляше дали да мине край Пърс и да провери сам, но сякаш се отказа.

— Искаш ли да слезеш долу? — каза той.

— Не, благодаря.

— Е, хубаво. Лека нощ тогава.

Филип Суолоу свали пръста си от бутона за задържане и вратата се затвори.

Пърс бързо се върна в коридора.

— Беше Филип Суолоу — каза той. — Какво, по дяволите, търсят от тебе всичките тези старци?

Но отговор нямаше. Само лунната светлина изпълваше остъкления коридор. Анджелика беше изчезнала.

И така, до следващата сутрин изписаното от Пърс име се задържа върху земята. Но през нощта вятърът промени посоката си, донесе топъл дъжд, който размекна и отми снега. Като дръпна завесите от прозореца на спалнята си, Пърс видя влажна зелена трева и кални цветни лехи под ниски, леко носещи се дъждовни облаци. Долу, цапайки през локвите на паркинга, бе изненадващата фигура на Морис Зап, облечен в яркочервен анцунг и маратонки, стиснал загаснала пура в зъбите си. Като навлече бързо пуловер, джинси и обувки за тенис, които му служеха за чехли, Пърс изтича навън в мекия утринен въздух и скоро изпревари американеца, чиято походка бе фактически по-бавна от нормално ходене.

— Добро утро, професор Зап!

— О, здрасти, Пърс — смотулеви професор Зап. Той извади остатъка от пурата си, огледа я с лека изненада и я хвърли в един лавров храст. — И ти ли бягаш? Виж, да не те задържам …

— Никога нямаше да се сетя, че ходите на бягане.

— Това е джогинг, Пърс, не бягане. Бягането е вид спорт. Джогингът е наказание.

— Значи не ви е приятно?

— Да ми е приятно? Шегуваш ли се? Правя го само заради здравето си. Толкова зле се чувствам от него, че сигурно трябва да е полезно. Освен това е много модно понастоящем в американските академични кръгове. Успехът е не просто въпрос на написани статии, а и на пробягани мили всяка сутрин.

— Както изглежда, започнало е да се предава и тук — каза Пърс. Виждам още един бегач пред нас. Но на вас сигурно не ви се налага да се тревожите за успеха? Вие вече сте прочут.