— Правилно. Докато имаш достъп до телефон, ксерокс и субсидия за ходене по конференции, си окей. Включен си в единствения университет, който действително има значение — глобалния университет. Всеки бързащ млад мъж може да види света, като прескача от конференция на конференция.
— О, аз не бързам — каза Пърс.
— Трябва да имаш някакви амбиции.
— Иска ми се да публикувам стихотворенията си — каза Пърс. — Имам и още една амбиция, твърде лична за разгласяване.
— Ал Пабс! — възкликна Мори Зап.
— Как се досетихте? — попита Пърс смаян.
— Какво да се сетя? Току-що видях Ал Пабс да тича пред нас.
— Наистина! — Фигурата, която Пърс бе мярнал по-рано, действително беше Анджелика: тя сигурно беше направила една обиколка и сега се появяваше отново на пътеката пред тях на някакви си сто метра разстояние.
— Това се казва момиче! Изглежда за милиони, изчела е всичко, което можеш да назовеш и наистина може да тича, нали?
— Като Атланта — промълви Пърс. — Хайде да я настигнем.
— Ти я настигни, Пърс, аз съм изтощен.
Морис Зап скоро изостана от Пърс, а той набра скорост, но разстоянието между него и Анджелика оставаше постоянно. Тя хвърли бърз поглед през рамо и той разбра, че тя е наясно, че той я преследва. Те се спускаха по дълга наклонена пътека, която водеше към общежитията. Все по-бърза и по-бърза ставаше крачката, докато и двамата се затичаха в спринт. Пърс скъси разстоянието. Анджелика беше отметнала главата си назад и черната й коса се развяваше зад нея. Гъвкавите й бедра, пленително стегнати в плътно-прилепващ оранжев анцуг, се оттласкваха от настилката, носени от летящите й стъпала. Достигнаха входа на Лукас Хол рамо до рамо и се подпряха на външната стена; задъхани и засмени. Шофьорът на едно такси, което чакаше до входа, пусна широка усмивка и изръкопляска.
— Какво стана с теб снощи? — дишайки тежко, попита Пърс.
— Отидох да си легна, разбира се — каза Анджелика. — В стаята си. Стая 231.
Морис Зап с усилие дотича, гърдите му свистяха и хъркаха.
— Кой спечели?
— Наравно — каза шофьорът на таксито, като се показа от прозорчето на колата.
— Много дипломатично! А сега, можеш ли да ме закараш до „Сейнт Джонс Роуд“? каза Морис Зап и се качи в таксито. — Довиждане, деца.
— Така ли бягате за здраве, професор Зап — с такси? — попита Пърс.
— Е, аз съм отседнал при Суолоу, както знаеш, и не ми се ще да бягам по улиците на Рамидж в часа на най-голямото улично движение. Ciao! — Морис Зап се облегна назад на седалката в таксито и извади от джоба на анцуга си дебела пура и запалка. Той се занимаваше с нея, докато таксито потегляше.
Пърс се обърна да каже нещо на Анджелика, но тя беше изчезнала. „Имало ли е някога такова изчезващо момиче? — измърмори си той раздразнено. — Сякаш има магически пръстен, който я прави невидима“.
До обяд Анджелика някак успяваше да избегне Пърс. Когато, изкъпан и преоблечен, той отиде в стола на Мартино Хол за закуска, тя вече бе седнала на изцяло заета маса, точно до Демпси. Тя не бе член на малкия керван от участници, които с очебийна липса на ентусиазъм и връхлитани периодично от дъждовни бури, си проправяха път надолу по склона от общежитията към главния корпус за първата лекция на деня. Пърс изчака всички да си тръгнат, постоя напразно още няколко минути и накрая забърза след тях, като веднага беше задминат от колата на Демпси с Анджелика на предната седалка. Двамата бяха замислили, обаче, да закъснеят за лекцията и да влязат на пръсти след началото. Пърс почти не обърна внимание на лекцията, която беше върху проблема за идентифициране на автентичните шекспирови части от текст в „Перикъл“, замислен дълбоко върху проблема какво точно искаше да каже Анджелика предната вечер с нейното предложение да изиграят „Нощта на Света Агнес“. Това, че му каза номера на стаята си, беше явен признак за него, че тя потвърждава уговорката. Обаче не беше сигурен как е разбрала стиха. Не успя да я мерне в блъсканицата през почивката за кафе и сега се забърза към университетската библиотека да направи справка за текста.
Бързо прехвърли първите строфи за студенината на времето, поверието, че девойките, които си легнат гладни в нощта на Света Агнес, ще видят бъдещите си съпрузи насън, пълната отдаденост на Мадлин на тази мисъл насред празника и веселбата в залата, тайното пристигане на Порфиро, който рискува живота си във вражеската крепост за един поглед на своята любима, момента когато убеждава старицата Анджела да го скрие в спалнята на Мадлин, пристигането на Мадлин и подготвянето за лягане. Пърс се задържа за миг върху строфа XXIV —