— и с пламнали бузи продължи да чете описанието на деликатесите, които Порфиро подрежда за Мадлин, опитите да я събуди с музика на лютня, застанал над спящата й фигура. Очите на Мадлин, отварящи се при появата на съня й и нейното полусъзнателно обръщение към Порфиро. После идваше най-важната строфа:
Лесно му беше на Морис Зап да държи на неопределеността на литературните текстове: Пърс Макгаригъл искаше да знае дали е имало сексуално общуване или не — въпрос още по-труден за разрешаване, защото той нямаше личен опит, който да използва. Като цяло, беше склонен да мисли, че правилният отговор е утвърдителен и това, че Порфиро по-късно говори за Мадлин като за своя „булка“, като че ли приключваше въпроса.
Това заключение обаче само поставяше пред Пърс друга дилема. Анджелика може би го канеше да й стане любовник, но нямаше да му позволи да я направи своя съпруга, поне не в близко бъдеще, така че трябваше да се мисли за непредвидени случаи, ужасяващи и неромантични. Вероятно това никога нямаше да хрумне на Пърс Макгаригъл, ако тъжната история на братовчедка му Бернадет не бе още свежа в паметта му, заедно с критичния коментар на Морис Зап: „Побеснявам, като чуя за момичета, забременели в днешно време“. Съответно, въпреки че вътрешно се съпротивляваше, той придаде непреклонен вид на чертите на лицето си и се отправи в търсене на аптека.
Измина дълъг път, за да не би да го види някой заблудил се участник в конференцията, и накрая се намери или по-скоро загуби из центъра на града, сред озадачаващ лабиринт от мръсни, зловонни стълбища, подлези и тротоари, в които местните селяни се изливаха като във фуния нагоре и надолу, над и под огромните бетонни магистрали, вибриращи от трясъка на минаващите превозни средства. Подмина доста аптеки. Някои бяха полу-празни, други — доста пълни за негово успокоение. Накрая, загубил търпение от собственото си малодушие, избра една напосоки и се хвърли безразсъдно напред.
Аптеката изглеждаше безлюдна и той бързо се огледа за обекта на търсенето си, като се надяваше при появата на аптекар да може просто да го посочи. Обаче, преди да намери това, което търсеше, за негов ужас едно младо момиче в бяла престилка се показа иззад барикадата от рафтове.
— Да? — каза тя апатично.
Пърс почувства, че смущението му го стисва за гърлото. Искаше му се да избяга през вратата, но крайниците му отказаха да се движат.
— Какво обичате? — нетърпеливо каза момичето.
Пърс се загледа в обувките си.
— Търся „Дарекс“, моля — успя да измънка с глас на човек, когото душат.
— Малки, средни или големи? — хладно каза момичето.
Това беше обрат на нещата, който Пърс не беше очаквал.
— Мислех, че всички са един размер — прошепна той дрезгаво.
— Не-е. Малки, средни или големи — провлечено каза момичето, като си разглеждаше ноктите.
— Добре, средни тогава — каза Пърс.
Момичето изчезна моментално и пак се появи с учудващо голяма кутия, сложена в хартиена торбичка, за което поиска 75 пенита. Пърс грабна пакета — беше и учудващо тежък — пъхна банкнота от един паунд през отвора и хукна навън от магазина, без да изчака рестото си.
В един тъмен и шумен подлез, украсен с графити на футболни запалянковци, и смърдящ на урина и лук, той спря под една крушка да огледа покупката си. Изтегли от хартиената торбичка кутия от картон, върху чиято опаковка имаше картинка на пухкаво доволно бебе в памперс, което хранеха с някаква кашичка. Името на производителя на този продукт бе написано с големи букви — „Фарекс“.
Пърс измина обратния път към университета дълбоко замислен. Не му се искаше да се връща в аптеката и да обяснява грешката, нито да прави втори опит в друга аптека. Той прие неуспеха на плана си като дело на провидението, израз на божието недоволство от греховните му намерения. На една оживена улица, от двете страни с витрини за продажба на коли, мина покрай католическа църква и се поколеба за момент пред таблото за обяви, което обещаваше: „Изповеди по всяко време“. Това беше изпратена от небето възможност да се изповяда. Но реши, че не би могъл искрено да обещае, че няма да отиде на срещата с Анджелика тази вечер. Пресече улицата — внимателно, защото сега несъмнено беше в състояние на грях — и продължи нататък, оставяйки въображението си да се спира сладострастно върху картината как Анджелика идва в стаята, в която той е скрит, съблича се пред очите му, лежи гола в ръцете му. А после? Страхуваше се да не би неопитността му да разруши екстаза на момента, защото познанията му за сексуалните отношения бяха изцяло литературни и доста мъгляви откъм практическата им страна..