Сякаш дяволът го бе поставил там, друг надпис, напечатан с едри черни букви върху флуоресцентна хартия с цвят на пламък, привлече погледа му:
Пърс свърна през вратата бързо, преди съвестта му да има време да реагира. Оказа се в дискретно затъмнено, покрито с килим фоайе. Един мъж зад бюро го поздрави любезно.
— Формуляр за членство, сър? Само три паунда.
Пърс записа името на Филип Суолоу.
— Това се казва съвпадение, господине! — каза мъжът с приятна усмивка. — Вече имаме записан един г-н Филип Суолоу. Онази врата ето там, моля.
Пърс бутна тапицираната врата и влезе в почти абсолютна тъмнина. Спъна се, залитна към една стена и остана притиснат до нея за миг, докато зрението му се приспособи. Въздухът беше пълен със странни шумове, някаква смесица от тежко дишане, сподавени викове, затруднено издишване, стенене и пъшкане, като от измъчвани души. Слаба светлина го насочи напред, през завеса, край ъгъл, и той се намери в задната част на малка зала. Шумът стана по-силен от преди, но все още бе много тъмно и невъзможно да се види друго, освен трепкащите картини на екрана. Трябваше му известно време, за да осъзнае, че това, което вижда, е гигантски увеличен пенис, който влиза и излиза от гигантска вагина. Кръвта се втурна към лицето му и към една друга част от анатомията му. Приведен напред, затътри крака надолу по пътеката между столовете, като напразно се взираше към едната и другата страна за празно място. Картината на екрана се смени, едрият план отстъпи на по-широка и по-дълбока перспектива и стана ясно, че притежателката на вагината е поставила друг пенис в устата си, а собственикът на първия пенис е поставил езика си в друга вагина, чиято притежателка на свой ред е сложила пръст в нечий си задник, пенисът на който бе не се знае вече в коя поредна вагина; и всички се движеха трескаво, като бутала на адова машина. Не, това не беше Кийтс. Всичко това тук бе недостижимо далеч от размяната на аромати между виолетка и роза.
— Сядай, по-живо! — изсъска някой в обкръжаващата тъмнина.
Пърс слепешком опипа за стол, но ръката му попадна на подплатено рамо и беше изблъскан с ругатня. Стенанията и пъшканията нараснаха до кресчендо, буталата подскачаха все по-бързо и бързо и Пърс установи, че за негов срам си е изцапал панталона. Капки пот потекоха от веждите му и замъглиха погледа му. Когато за един халюцинаторен момент му се стори, че на екрана, между две яки космати бедра се мерна лицето на Анджелика, Пърс се обърна и втурна вън от това място, сякаш бягаше от пъклена яма.
Мъжът зад бюрото вдигна глава сепнато, когато Пърс се катапултира във фоайето.
— Прекалено питомно за вас? — каза той. — Не можете да си получите парите обратно, съжалявам. Опитайте следващата седмица, очакваме едно ново датско парче.
Пърс сграбчи мъжа за реверите и го издърпа до средата на бюрото.
— Ти си виновен, че оскверних образа на жената, която обичам — изсъска той.
Мъжът пребледня и вдигна ръце с жест на човек, който се предава. Пърс го отблъсна назад към стола му, излезе на бегом от киното, пресече улицата и влезе в католическата църква.
Една лампа гореше над изповеднята, на която пишеше: „Отец Финбар О’Мали“ и само след няколко минути Пърс бе разтоварил съвестта си и получил опрощение.
— Бог да те благослови, чадо — каза в заключение свещеникът.
— Благодаря, отче.
— Ти, впрочем, не идваш ли от Майо?
— Да, от там.
— Аха, разпознавам говора от Майо. Аз самият съм от западните части — въздъхна той зад телената решетка. — Това е ужасен, грешен град, не е за младо ирландско момче да бъде захвърлено само тук. Какво ще речеш например за репатриране?
— Репатриране? — каза Пърс неразбиращо.
— Да, да. Аз разполагам с фонд за подпомагане на ирландски младежи, които пристигат тук да търсят работа, но променят решението си и искат да се върнат у дома. Нарича се Фонд за обратна емиграция „Прискръбна Света Богородица“