— Робин Демпси? Смях в залата! Нищо чудно, че Филип правеше жлъчни забележки по негов адрес на закуска. Вероятно ревнува. Може би Демпси има свободно място в Дарлингтън. Да направя ли кафе?
Морис й помогна да заредят миялната машина, после занесоха кафето си в хола. Докато го пиеха, Филип се върна.
— Как беше банкетът? — попита Морис.
— Отвратително — изстена Филип. Той се отпусна в единия фотьойл и закри лицето си с ръце. — Не ми се говори за него. Бъсби заслужава да бъде застрелян. Или провесен във вериги от стените на Мартино Хол, което ще бъде по-подходящо.
— Можех да ти кажа, че ще бъде отвратително — каза Хилари.
— Защо не го направи тогава? — каза Филип раздразнено.
— Не исках да се бъркам. Това е твоята конференция.
— Беше моята конференция. Слава богу, че свърши. Абсолютен провал от начало докрай.
— Не говори така, Филип — каза Морис. — Не забравяй все пак доклада ми.
— Добре ти е на теб, Морис. Ти прекара една спокойна вечер в къщи. А аз слушах двама дегенерирали простаци да крещят пронизително неприлични песни в микрофона в продължение на два часа и се мъчех да си давам вид, че ми е забавно. После ме качиха на подиума и караха останалите да хвърлят хлебни топчета по мене и аз трябваше да давам вид, че и това ми е забавно.
Хилари тържествуващо се разсмя и изръкопляска.
— О, сега ми се иска да бях отишла — каза тя. — Наистина ли те замерваха с хлебни топчета?
— Да, и си мисля, че един-двама от тях го правеха по определено отмъстителен начин — каза Филип намусено. — Но да не говорим повече за това. Хайде да пийнем нещо.
Той извади бутилка уиски и три чаши, но Хилари се прозя и изрази намерение да се оттегли. Морис каза, че ще му се наложи да тръгне рано сутринта, за да хване самолета си за Лондон, и може би трябва да се сбогува с нея сега.
— Накъде заминаваш после? — попита Хилари.
— Към вилата на Рокфелер в Беладжо — каза той. — Нещо като място за усамотение на учените. Но също така имам и сума ти конференции, предвидени за лятото: Цюрих, Виена, може би Амстердам. Йерусалим.
— Господи — каза Хилари. — Сега разбирам мисълта ти за странстващите рицари.
— Някои са по-странстващи от други — каза Морис.
— Знам — каза Хилари многозначително.
Те стиснаха ръце и Морис непохватно я целуна по бузата.
— Пази се! — каза той.
— Защо ли трябва? — каза тя. — Не върша нищо опасно. Случайно се сетих, ти не беше ли против пътуванията в чужбина, Морис? Не казваше ли, че пътуването стеснява съзнанието.
— Идва момент, когато човек трябва да се отдаде на Zeitgeist6-а или да напусне играта — каза Морис. За мен той дойде през ’75-та, когато постоянно получавах покани за конференции по случай двеста години от раждането на Джейн Остин на най-неподходящи места: Познан, Делхи, Лагос, Хонолулу, а половината лектори се оказваха познати от университета. Светът е глобален университет, Хилари, разбери това. Картите „Американ Експрес“ изместиха пропуските за библиотеките.
— Очаквам Филип да се съгласи с теб — каза Хилари, но Филип, който наливаше уискито, пренебрегна намека. — Лека нощ, тогава — каза тя.
— Лека нощ, скъпа — каза Филип, без да вдигне поглед от чашите. — Ние само малко ще пийнем преди лягане.
Когато Хилари затвори вратата зад себе си, Филип връчи питието на Морис.
— Какви са всичките тези конференции, на които ще ходиш това лято? — попита той някак алчно.
— В Цюрих е за Джойс. В Амстердам — за семиотиката. Виена — за разказа. Или беше разказа в Амстердам, семиотиката — във Виена…? Няма значение. В Йерусалим съм сигурен, че е за бъдещето на критиката, защото съм един от организаторите. Спонсорира се от едно списание, наречено „Метакритика“, аз съм в редакционната колегия.
— Защо Йерусалим?
— Защо да не е? Това е съблазън, новост. Място, което хората искат да видят, но не влиза в обикновения туристически маршрут. Освен това йерусалимският „Хилтън“ предлага много конкурентни цени през лятото, защото е дяволски горещо.
— „Хилтън“, значи? Малко по-различно от Лукас Хол и Мартино Хол — печално се замисли Филип.
— Точно така. Виж, Филип, знам, че си разочарован от броя участници в твоята конференция, но, честно, какво можеш да очакваш, като караш хората да живеят в тези мизерни студентски спални и да се хранят в стола на университета? Храната и настаняването са едни от най-важните неща за всяка конференция. Ако хората са доволни от това, в тях се поражда интелектуална енергия. Ако не са, губят настроение, надсмиват се и отказват лекции.
Филип сви рамене.
— Разбирам те, но хората тук просто не могат да си позволят такъв лукс. Университетите не им плащат.