Филип направи пауза и се загледа в камината. Морис се намери седнал на ръба на фотьойла си, наклонен напред, а пурата му беше изгаснала.
— Да? — каза той и затърси запалката си. — После какво стана?
— Изхлузих дрехата от раменете й и тя изпука от статичното електричество, докато се свличаше в краката й. Паднах на колене и притиснах лице до корема й. Тя прокара пръсти през косата ми и заби нокти в раменете ми. Положих я на леглото и започнах да си свалям трескаво дрехите с едната ръка, докато с другата продължавах да я галя, уплашен, че ако веднъж само я пусна, ще я загубя. Беше ми останало поне малко разум, колкото да попитам дали е взела мерки и тя кимна, без да отваря очи. После правихме любов. Не беше нито особено изкусно, нито много продължително, но никога не съм свършвал така, като тогава, нито преди, нито след това. Сякаш се опълчвах на смъртта, сякаш чуках не жена, а плочата над собствения си гроб. Тя трябваше да постави ръката си на устата ми, за да ми попречи да викам високо нейното име: Джой, Джой, Джой. — После, почти мигновено, съм заспал. Когато се събудих, бях сам в леглото, завит с юргана. Слънчева светлина проникваше през прорезите на щорите и някъде в друга стая се чуваше пусната прахосмукачка. Погледнах часовника си. Беше 10:30. Чудех се дали не съм сънувал, че правя любов с Джой, но физическият спомен беше твърде ясен и недвусмислен, дрехите ми бяха пръснати по пода, както ги бях захвърлил вечерта. Сложих си ризата и панталоните, излязох от спалнята и отидох в дневната. Дребна италианка със забрадка на главата чистеше килима с прахосмукачка. Тя ми се усмихна, изключи прахосмукачката и каза нещо неразбираемо. Джой влезе в стаята от кухнята с малко момченце до нея, което държеше автомобилче „Dinky“ и гледаше право в мен. Сега Джой изглеждаше съвсем различна — по-елегантна и по-самоуверена. Изглежда си беше порязала ръката, защото имаше сложен цитопласт, но иначе беше безупречно облечена в ленена рокля, а косата й — лъскава и бухнала, сякаш току-що я беше измила. Тя отправи към мен ведра, леко изкуствена усмивка, но избегна да ме погледне в очите. „Здравейте“ — каза тя. — „Тъкмо се канех да ви събудя.“ Тя се беше обадила до летището, самолетът ми тръгвал в 12:30. Щяла да ме откара веднага щом съм готов. Бих ли желал закуска или първо бих взел душ? Съвършената британска домакиня — учтива, търпелива, безстрастна. Попита ме, дали съм спал добре, а аз отново се зачудих, дали епизодът с нея през нощта не беше еротичен сън. Но когато видях синята роба да виси на вратата в банята, си спомних всичко до най-малката чувствена подробност, която просто не можеше да бъде въображаема. Точната форма на нейните зърна, заоблени и цилиндрични, се бе запечатала върху нервните окончания по върховете на пръстите ми. Аз помнех необичайната пищност на интимното й окосмяване и неговия бледозлатист цвят, обагрен с пурпур от нощната лампа и линията през корема й, където свършваше слънчевия тен. Не може да бях сънувал всичко това. Но беше невъзможно да поговорим насаме заради чистачката и момченцето, което се въртеше около нея през цялото време. А и тя очевидно не желаеше. Сновеше чевръсто из апартамента и бъбреше с жената и момченцето. Дори като ме караше към летището, тя взе хлапето с нея, а то беше истинско досадниче, което не пропускаше нищо. Въпреки че седеше отзад, постоянно се навеждаше към нас и си мушкаше главицата между двама ни, сякаш да ни попречи да се сближим. Започна да ми се струва, че ще се разделим без една дума за случилото се през нощта. Това беше абсурдно. Просто не можех да го проумея. Трябваше да открия какво я беше подтикнало към необичайното й поведение. Дали не беше нимфоманка, която се отдава на всеки попаднал й мъж, дали не бях само поредният от дълга върволица лектори от Британския съвет, минали през тази пурпурно осветена спалня? Мина ми дори през ума, че Симпсън може да е в конфликт с нея, че може да съм пешка в някаква ексцентрична еротична игра между тях, че той може да се е върнал тихомълком в апартамента и да се е скрил зад някое от онези огледала в спалнята, но един поглед към нейния профил зад волана на колата беше достатъчен да направи тези предположения неправдоподобни — тя изглеждаше толкова нормална, така цялостна и така английска. Какво я беше мотивирало тогава? Отчаяно ми се искаше да знам.