— Имал ли си още приключения като това? — попита Морис, чувствайки леко неудовлетворение от степента, до която се бе повлиял първо от еротизма на разказа на Филип, после от тъжния му епилог.
Филип леко се изчерви.
— Това, което научих от този случай е: никога не отказвай на някой, който иска тялото ти, и никога не отхвърляй някого, който свободно ти предлага своето.
— Разбирам — каза Морис сухо. — А договорил ли си правилника си с Хилари?
— С Хилари не се разбираме за много неща. Още уиски?
— Добре, но за последно. Трябва да ставам утре в пет.
— А ти, Морис? — каза Филип, наливайки уискито. — Как е сексуалния ти живот напоследък?
— Какво да ти кажа, след като се разделихме с Дезире, опитах да се оженя пак. Живях с различни жени, предимно студентки последен курс, но никоя от тях не поиска да се омъжи за мен — момичетата в днешно време нямат принципи — и постепенно изгубих интерес към тази идея. Сега живея сам. Тичам. Гледам телевизия. Пиша книгите си. Понякога ходя в салон за масажи в Есеф.
— Салон за масажи? — Филип изглеждаше шокиран.
— Имат много хубави момичета от класа по тези места, да знаеш. Не са проститутки. Завършили колежи. Чисти, спретнати, умели в разговора. Когато бях тинейджър, прекарвах изтощителни часове, опитвайки се да убедя някое момиче да ми помогне с ръка на задната седалка в колата на баща ми. Сега това е така лесно, както ходене до супермаркета. Спестява доста време и нервна енергия.
— Но тук няма никаква близост!
— Близостта убива секса. Още ли не си научил това? Колкото по-дълго продължава близостта, толкова по-малко сексуална възбуда предизвиква. Не се самозалъгвай, Филип, смяташ ли, че щеше да е толкова страхотно с Джой втория път, ако беше имало такъв?
— Да — каза Филип. — Да.
— И двайсет и втория път? И след двеста пъти?
— Предполагам, не — съгласи се Филип. — Навикът съсипва всичко накрая, нали. Може би това е, което ние всички търсим — чисто желание, неразредено от навик.
— Руските формалисти имат дума за това — каза Морис.
— Сигурно имат — каза Филип. — Но няма полза да ми я казваш, защото сигурно ще я забравя.
— „Остранение“ — каза Морис. — Да погледнеш познатото под друг ъгъл. Те казват, че целта на литературата е такава. „Навикът поглъща предмети, дрехи, мебелировка, собствената съпруга и страха от война… Изкуството съществува, за да ни помогне да възстановим усещането си за живот.“ Виктор Шкловски.
— По-рано книгите ме задоволяваха — каза Филип. — Но като остарявам, откривам, че само те не ми стигат.
— Но ти скоро пак ще потеглиш на път, а? Към Турция, Хилари ми каза. Какво ще правиш там?
— Поредното научно турне на Британския съвет. Ще изнеса лекция за Хазлит.
— Има ли голям интерес към Хазлит в Турция?
— Не бих казал, но е двеста годишнина от раждането му или по-точно беше миналата година, когато за първи път се постави въпроса за това пътуване. Доста време отиде за решаването му… Между другото, ти получи ли екземпляр от моята книга за Хазлит?
— Не, тъкмо казвах на Хилари, не съм и чувал за нея.
Филип възкликна недоволно.
— Типично за издателите! Аз специално ги помолих да ти изпратят безплатен екземпляр. Нека да ти дам един сега. — Той извади от етажерката един том в бледосиня обложка, написа посвещение вътре, и го подаде на Морис. Заглавието беше „Хазлит и читателя-аматьор“. — Не очаквам да се съгласиш с това, Морис, но ако сметнеш, че има някакви качества, ще ти бъда много благодарен да направиш нещичко да излезе някъде отзив. Досега не е имало нито един такъв.
— Не изглежда като нещо, което би заинтересувало тези от „Метакритика“ — каза Морис. — Но ще видя какво мога да направя. — Той прелисти страниците. — Хазлит като че ли е поостаряла тема.
— Несправедливо пренебрегнат, според мен — каза Филип. — Много интересен автор. Чел ли си „Liber Amoris“?
— Май че не съм.
— Това е леко измислен разказ за неговата страст към дъщерята на хазяйката му. По това време бил разделен с жена си, със слаби надежди за развод. Дъщерята била архитип на сексуален дразнител. Сядала на коляното му и му позволявала да я усеща отгоре си, но не спяла с него, нито му обещавала да се ожени за него, когато бъде свободен. Това почти го докарало до лудост. Бил напълно обсебен от нея. После, един ден я вижда с друг мъж. Край на илюзиите. Хазлит е разбит. Напълно го разбирам. Онова момиче трябва да е имало…
Гласът на Филип пресекна и Морис го видя как побелява, втренчен във вратата на хола. Следвайки посоката на погледа му, Морис видя Хилари, застанала на прага, облечена в избелял син велурен халат с качулка и цип отгоре до долу.