Стюардесата донася одеяла и възглавници в полиетиленови торби. Хауърд разстила одеялата върху коленете им и мушва ръката си под полата на Телма. Тя го отблъсква.
— Хауърд! Стига! Да не си се побъркал? — Макар и смутена, тя общо взето не е толкова недоволна от този внезапен израз на страст.
Хауърд Рингбаум наистина се е побъркал от идеята да влезе в клуба „На мили от земята“ — едно елитно братство от мъже, които са осъществили сексуален сеанс по време на полет. Хауърд прочете за този клуб преди около година в едно списание, докато чакаше реда си в бръснарницата, и оттогава е обзет от амбицията за членство в него. Един колега от Южен Илинойс, където в момента Хауърд преподава английска пасторална поезия и пред когото една вечер изповяда тази своя нереализирана амбиция, се оказа член на клуба и предложи да издигне кандидатурата му, ако изпълни единственото условие за членство. Хауърд попита, дали съпругите се броят. Колегата каза, че това не е обичайно, но според него комисията по приемане на нови членове би могла да направи изключение. Хауърд попита какво доказателство се изисква и колегата каза — изцапана със семенна течност хартиена салфетка, носеща знака на известна авиокомпания, подписана от съответния партньор в сеанса. С типичната за Хауърд Рингбаум непоколебимост на човек без чувство за хумор, свикнал да успява във всички форми на човешко състезание, той се впусна в тази безумна авантюра без секунда колебание. Точно този характер на Хауърд Рингбаум, показан в една групова игра, наречена „Унижение“ и измислена от Филип Суолоу преди много години, му излезе скъпо — коства му работата, доведе го до изгнание в Канада, от което той съвсем наскоро успя да се върне, след като написа дълга поредица от скучни статии върху английската пасторална поезия, захвърлен сред брулените от ветрове прерии на Алберта, но — той не се бе поучил от своя опит.
— А в тоалетната? — прошепва той. — Можем да го направим в тоалетната.
— Да не си откачил? — изсъсква Телма. — Там няма място да се изпикаеш, камо ли… За Бога, миличък, контролирай се малко! Изчакай, докато стигнем до нашето апартаментче в Лондон — тя му се усмихна гальовно.
— Сваляй гащите и сядай на моя! — казва Хауърд Рингбаум без усмивка.
Телма удря Хауърд в чатала с книгата си и той се свива от болка.
— Хауърд? — казва тя с тревога. — Добре ли си, скъпи? Не исках да те нараня.
Морис Зап отива в кухнята на семейство Суолоу, кипва вода в чайника и си прави чаша силно чисто нес-кафе. Отвън небето просветлява и няколко птички чуруликат с прекъсвания в дърветата. Часовникът в кухнята показва 6:00. Морис изпива кафето и застава във външния коридор, готов да отвори на таксиметровия шофьор, преди да е звъннал на вратата, за да не разбуди къщата.
Но някой вече е буден. Чува се скърцане по стъпалата и малко по малко Филип се появява в полезрението му: първо кожените чехли, след тях — голите кокалести глезени, раираното долнище на пижама, домашен халат с калнокафяв цвят и, накрая — сребристата брада.
— Тръгваш ли? — казва той, подтискайки прозявка.
— Надявам се, че не аз те събудих — казва Морис.
— О, не. Просто не мога да те пусна, без да си кажем довиждане.
Следва неловко мълчание. Двамата мъже са като че ли леко сконфузени от спомена за тайните, разменени вечерта под влияние на уискито.
— Надявам се, че по някое време ще ме информираш какво мислиш за моята книга — каза Филип.
— Дадено. Взел съм я със себе си да я чета в самолета. Между другото, скоро ще излезе още една моя книга.
— Още една?
— Заглавието й е „Отвъд критиката“. Бива го, а? Ще ти изпратя един екземпляр.
Двамата мъже се сепват от острия звук на звънеца.
— А, ето го и таксито! — казва Филип. — Имаш предостатъчно време, до аерогарата се стига само за половин час по това време на деня. Е, значи, довиждане, колега! Благодаря, че дойде.
— Благодаря за всичко, Филип — казва Морис, стисвайки ръката му. — Ще се видим в Нови Йерусалим.
— Моля?
— Конференцията. Йерусалимският „Хилтън“ е в новата част на града.
— А, ясно! Добре, ще видим. Ще си помисля за това.
Таксиметровият шофьор вдига куфара на Морис и го занася до колата, една любезност, която не престава да смайва Морис Зап, идващ от държава, в която таксиметровите шофьори стоят заключени в шофьорските си кабини и се зъбят на клиентите през решетки като животни от клетка. Когато таксито завива край ъгъла, Морис поглежда назад и вижда Филип да му маха от външния вход, прихванал полите на халата си с другата ръка. Над главата му завесата на един прозорец се дръпва и някакво лице — на Хилари? — неясно се мярва зад стъклото.