За разлика от заспалото предградие, зад оградения периметър на аерогара Рамидж денят отдавна вече е започнал. Морис Зап съвсем не е единственият човек в Рамидж, който заминава нанякъде. Търговци на говеждо месо в раирани костюми, раирани ризи и раирани вратовръзки, носещи лъскави директорски куфарчета и огромни чанти, целите в ципове, копчета, ремъци и джобове, минават контролна проверка за полетите си към Лондон, Глазгоу, Белфаст и Брюксел. Група подранили отпускари, отправили се на почивка в Майорка, облечени с крещящи летовнически дрехи, чакат търпеливо закъснял самолет — тлъсти, спокойни хора, които седят в залата за заминаване, разкрачени, с ръце на коленете, прозяват се, пушат и ядат сладки. Няколко души наредени на опашка в очакване на места за полета до Хийтроу, поглеждат напрегнато Морис Зап, докато той се приближава към гишето за централните графства и поставя куфара си на кантара. Предава го директно за Милано и е упътен към изход N 5. Отива до щанда за вестници и си купува един „Таймс“. Нарежда се на дългата опашка от хора, минаващи бавно през контролния пункт на охраната. Ръчният му багаж бива отворен и претърсен. Опитни пръсти тършуват в бъркотията от тоалетни принадлежности, лекарства, пури, чорапи и един екземпляр на „Хазлит и читателя-аматьор“ от Филип Суолоу. Служителката, извършваща огледа, отваря картонена кутийка с малки, твърди цилиндрични предмети, обвити в сребристо фолио и ги търкаля в дланта си. „Патрони?“ — питащо гледат очите й.
— Супозитории — обажда се Морис Зап.
Съвременните пътешественици са удостоени с твърде малко права, що се отнася до личния им живот. Непознати ровят из багажа им и могат да кажат от един поглед всичко за състоянието на храносмилателната им система, какво противозачатъчно средство използват, дали зъбната им протеза се нуждае от фиксатор, дали страдат от хемороиди, мазоли, главоболие, уморени очи, газове, сухи устни, алергичен ринит или предменструално напрежение. Морис Зап пътува с препарати за всичките тези заболявания, без последното.
Той минава през електронния детектор за метал, като първо предава калъфа на очилата си, за който от опит знае, че активира уреда, взема чантата си на рамо и се запътва към чакалнята до изход N 5. След няколко минути извикват полета за Хийтроу и Морис, заедно с наземната стюардеса и останалите пасажери, излиза отвън. Намръщва се при вида на самолета, в който ще се качи, отдавна не е летял на витлов самолет.
В Токио вече е късен следобед. Акира Саказаки се е върнал в къщи след поредния си работен ден в университета, където преподава английски. Точно навреме, за да не попадне в най-голямото улично задръстване и да избегне унижението да бъде блъскан във вагоните на метрото от широкоплещести контрольори, наети специално на работа, за да осигуряват затварянето на автоматичните врати. Той живее сам във висок модерен блок, тъй като е ерген, а домът на родителите му е в малък курорт далеч в планините. Може да си позволи това жилище, защото, макар и отлично обзаведено, то е с изключително ограничена площ. В действителност, той дори не може да се изправи в него и при отключване на вратата и докато си сваля обувките, се налага по-скоро да лази, отколкото да ходи изправен.
Апартаментът, наричан жилищен модул, е нещо като много луксозна тапицирана клетка. Дълъг около четири метра, три метра широк и метър и петдесет висок; стените, подът и таванът му са облицовани изцяло с мека синтетична материя. Една продълговата ниша, разположена ниско в едната стена служи за диван през деня и легло през нощта. Над нея има рафтове и шкафове. Наравно с отсрещната стена или навътре от нея са монтирани мивка от неръждаема стомана, хладилник, микровълнова печка, електрически чайник, цветен телевизор, стереоуредба и телефон. Ниска масичка стои на пода край прозореца — голям двойно остъклен илюминатор, от който се вижда празно мъгливо небе; ако някой, обаче, се доближи плътно до него и погледне надолу, може да види на улицата потоци от хора и коли, които се сливат, срещат и разделят като фигурки във видеоигра. Прозорецът не се отваря. Стаята е с климатик, автоматичен контрол на температурата и звукова изолация. Четиристотин идентични клетки са струпани и монтирани в тази сграда подобна на гигантски кокошарник. Тази нов тип сграда е предназначена за жилищния пазар версия на капсулните хотели, разположени близо до главните ж.п. гари, така популярни сред японските работници през последните години.