В едната стена има малък люк, който предлага достъп до миниатюрна баня без прозорци с малка вана под формата на кресло, голяма точно колкото да се седне в нея, и тоалетна, която може да се използва само в клекнало положение, по принцип обичайно за японските мъже. В приземието на сградата се намира традиционна японска баня с душове и големи общи вани, но Акира Саказаки рядко я използва. Той е напълно доволен от жилището си, което му осигурява всички модерни удобства в компактна и леснодостъпна форма и му оставя максимум свободно време за неговата работа. Колко много време губят хората да минават от една стая в друга, особено на Запад! Пространството е време. Акира беше изключително шокиран от това как се разхищават и двете в калифорнийските домове, които той посети, докато следваше в Съединените щати. Отделни стаи не само за спане, хранене и изхождане, но също така и за готвене, учене, забавление, гледане на телевизия, игра, пране и занимания с хобита — всичко това разположено прахоснически върху акри земя, така че беше нужна цяла минута за отиване например от нечия спалня до нечий кабинет.
Сега Акира съблича костюма и ризата си и ги прибира внимателно във вградения шкаф над дивана-легло. Той пролазва през люка в малката си баня, сапунисва се и се измива целия, после пълни кресловидната вана с много гореща вода. Безшумни вентилатори изтеглят парата от банята, докато той старателно се напарва, отваряйки всичките си пори, за да измие от тях градските нечистотии. Наплисква се с чиста, възхладка вода и пропълзява обратно в стаята. Облича памучно домашно кимоно и сяда, кръстосал крака на пода пред ниската маса, върху която има портативна електрическа пишеща машина. От едната страна на машината са подредени купчина листи, чиято повърхност е разчертана на двеста квадратчета, във всяко едно от които внимателно е изписан на ръка японски знак; от другата страна на машината има купчинка от празни листи от същата разчертана хартия и твърдо подвързано издание на роман с поомачкана обложка: „Опитай по-настойчиво“ от Роналд Фробишър. Акира поставя син лист за писмо, индиго и машинописна хартия в машината и започва да пише писмо на английски.
„Уважаеми господин Фробишър,
Превел съм почти до средата Вашата книга «Опитай по-настойчиво». Извинявам се, че Ви безпокоя толкова скоро след предишните ми въпроси, но ще Ви бъда много благодарен, ако ми помогнете за следните места, които ме затрудняват. Страниците са означени по второто издание от 1970 г., както и досега.“
Акира Саказаки взема книгата, за да намери листа с въпроси по страници от първото си запитване и се спира, за да разгледа снимката на автора от вътрешната страна на обложката. Той всеки път се спира на нея, сякаш, като разглежда лицето на автора, ще може да разбере по-добре съзнанието на човека зад него, и интуитивно да реши проблемите по особеностите на повествователния тон и стилистичния нюанс на автора, които му създават толкова проблеми. Снимката, обаче, тъмна и зърниста, пази тайните си. Роналд Фробишър е сниман край остъклена с матирано стъкло врата и гравирана с едри букви дума PUBLIC10. Дори само това вече е загадка за Акира. Дали това е обществена тоалетна или обществена библиотека? Символиката би била съвсем различна в двата случая. Лицето на автора е кръгло, месесто, със следи от шарка и посипано с малки черни точици като зрънца от барут. Косата е рядка и разрошена. Фробишър е сложил дебели очила с рогови рамки и опърпан шлифер. Той е вперил унищожителен поглед към апарата. На бележката под снимката пише:
„Роналд Фробишър е роден и израснал в Блек Кънтри. Първоначално учи в родното си място, а по-късно завършва колежа «Вси Светии» на Оксфордския университет. След дипломирането си се завръща в старото си училище като учител по английски до 1957 г., когато публикацията на първия му роман «Всички пътища» веднага го налага като водеща фигура в новата генерация на «Сърдитите млади хора». От 1958 г. е професионален писател и понастоящем живее със съпругата си и двете си деца в Гринуич, Лондон. «Опитай по-настойчиво» е петият му роман.“
И все още последният, макар че е публикуван преди девет години. Акира често се пита защо Роналд Фробишър не е публикувал нищо през последното десетилетие, но му се струва неучтиво да попита.