2
Професията на служител от „Проверка на билети и багаж“ на Хийтроу, или на което и да е летище по света, не е блестяща или особено удовлетворяваща. Многократно и механично служителят оглежда билета, сверява го с пътническия списък в компютъра, откъсва едната част, проверява теглото на багажа, поставя етикет, пита: „Пушачи-непушачи?“, дава място и бордова карта. Единствената промяна в това еднообразие настъпва при поява на проблеми — когато полети се бавят или спират поради лошо време, стачки или технически спънки. Тогава служителят понася цялото недоволство на клиента, без да може да направи каквото и да е за негово успокоение. Повечето време работата е скучна и монотонна, тъй като представлява обработване на хора, нетърпеливи да приключат кратките си бизнес-отношения с човек, когото вероятно никога повече няма да видят.
Черил Самърби, служителка на Бритиш Еъруейз в Терминал N 1 на Хийтроу, обаче не се оплакваше от скука. Въпреки че пасажерите, които минаваха през ръцете й, едва ли я забелязваха, тя много добре ги забелязваше. Черил инжектираше интерес в работата си като извършваше бърза оценка на техните характери и се отнасяше с тях по съответен начин. Едни, които бяха груби или арогантни или по какъвто и да е начин неприятни, поставяше на неудобни или неподходящи места — точно до тоалетната или до майки с плачещи бебета. Други, които й правеха приятно впечатление, награждаваше с най-добрите места и при възможност ги поставяше до някой симпатичен представител на противоположния пол. В ръцете на Черил Самърби разпределянето на места беше изящно изкуство, деликатно и сложно действие като организиране на първи срещи на клиенти в агенции за запознанства. Това й носеше удовлетворение и приятно чувство, че тайничко върши добро; понякога си мислеше колко много любовни истории, дори бракове, са започнали благодарение на нея, пък нека хората си вярват, че са се срещнали по една чиста случайност.
Черил Самърби винаги беше на страната на любовта. Тя твърдо вярваше, че любовта върти света и даваше своя малък принос за поддържане въртенето на земното кълбо около оста му чрез дискретен мениджмънт на местата в самолетите на Британските авиолинии. На рафта под гишето си държеше любовен роман на издателство „Билс & Муун“ за четене през редките периоди, когато нямаше пасажери. В момента четеше „Любовна сцена“ за едно момиче на име Сандра, която отива на работа като детегледачка в дома на филмов режисьор, чиято жена трагично е загинала при катастрофа, оставяйки на грижите му две малки деца. Разбира се, Сандра се влюбва в режисьора, но за съжаление той е влюбен в актрисата, изпълняваща главната роля във филма, който режисира в момента — или само се преструва, че я обича, за да я поддържа в настроение? Разбира се, че се преструва! Черил Самърби беше чела достатъчно любовни романи на това издателство, за да знае, че едва ли наистина е нужно да четеш по-нататък, за да предскажеш точно как ще свърши историята. Половината й съзнание презираше тези любовни историйки, но тя ги поглъщаше с алчна бързина като евтини сладки. Собственият й живот засега беше лишен от романтика — не поради липса на предложения, а защото тя беше момиче със старомодни морални принципи, което възнамеряваше да застане пред олтара девица. Беше срещнала няколко мъже, които нямаха търпение да я облекчат от бремето на девствеността й, но без първо да се оженят за нея. Ето защо все още очакваше Господин Идеал да се появи. Нямаше ясна представа как би изглеждал той, освен че трябва да има мощен гръден кош и твърди бедра. Всички герои от романите на „Билс & Муун“ имаха мощни гърди и твърди бедра.
Мъжът с ловджийска шапка от туид не изглеждаше да притежава тези атрибути — точно обратното, но Черил го хареса още щом го видя. В него имаше нещо изключително, всеки детайл от фигурата му бе някак карикатурно преувеличен като на герой от анимационен филм; при това той самият явно го съзнаваше, но не му пукаше. Човек го досмешаваше, само като го видеше как наперено върви сред гъмжилото от хора с абсурдната си шапка, килната напред, захапал дебела пура, с широко развян двуред шлифер над карирано спортно сако в крещящи тонове. Черил му се усмихна, докато той се двоумеше между двете гишета, обслужващи полета за Милано и, уловил тази усмивка, той застана на опашка пред нея.