— Може да го прецедя — каза Хауърд Рингбаум на жена си.
Докато казваше това, едно парче назъбено стъкло проби торбичката и струйка чисто шотландско се изля върху велурената му обувка.
— По дяволите! — каза той отново.
— О, Хауърд!
— Какво всъщност правим на това място? — изръмжа той. — Нали каза, че оттук се излиза.
— Не, Хауърд, ти каза, че оттук се излиза. Аз само се съгласих.
— Заминаха ли вече? — тихо каза професор Зап.
— Заминават си — каза Черил. Забелязвайки, че пасажерите на опашката зад професор Зап стават неспокойни, тя побърза да приключи с него. — Ето ви бордовата карта, професор Зап, бъдете в залата за заминаване половин час преди полета. Багажът ще ви чака в Милано. Приятно пътуване.
Ето как около час по-късно Морис Зап се озова седнал непосредствено до Фулвия Моргана в самолет „Трайдънт“ на Британските авиолинии на път за Милано. Не след дълго те откриха, че и двамата са научни работници. Още докато самолетът се придвижваше към пистата, Морис беше поставил в скута си книгата на Филип Суолоу за Хазлит, а Фулвия Моргана — своята с есетата на Алтюсе. Всеки тайничко хвърли едно око на четивото на другия. Това свърши работата на масонско ръкуване. Погледите им се срещнаха.
— Морис Зап от щата Юфория — протегна той ръка.
— А, да, слушала съм ваш доклад. Миналия декември, в Ню Йорк.
— На конференцията ли? Значи не се занимавате с философия, така ли? — кимна той към „Ленин и философията“.
— Не, моята област е културологията. Приятно ми е, Фулвия Моргана от Падуа. В Европа критиците много се интересуват от марксизма. В Америка не толкова.
— Струва ми се, че ние в Америка винаги сме предпочитали Фройд пред Маркс, Фулвия.
— Фулвия Моргана, моля.
Морис бързо прегледа картотеката от имена, която съхраняваше в паметта си. Той смътно си спомни, че е виждал това име върху заглавните страници на различни престижни списания по литературна теория.
Фулвия Моргана каза:
— Току-що се връщам от Чикаго. В момента там всички четат Дерида. Америка е полудяла по деконструкционизма. Защо е така?
— Как да ви кажа, аз самият съм нещо като деконструкционалист. Има нещо вълнуващо в него — последната интелектуална тръпка. Като да режеш клона, на който седиш.
— Именно! Това е така нарцистично. Така безнадеждно.
— На каква тема беше вашата конференция?
— Наричаше се „Кризата на знака“.
— О, да, бях поканен, но не можах да отида. Как мина?
Фулвия Моргана сви рамене под кафявото си кадифено сако.
— Както обикновено. Голям брой отегчителни доклади. Няколко интересни партита.
— Кои участваха?
— О, кои ли не. Групата на йейлската школа по херменевтика. Хората на Джоунс и Хопкинс, които работят върху проблема на читателската реакция. Местните чикагски аристотелианци, естествено. И Артър Кингфишер беше там.
— Наистина ли? Трябва да е доста стар вече.
— Той изнесе приветствената реч първата вечер.
— Какво впечатление направи?
— Ужасно. Всички очакваха да видят какво отношение има към деконструкционализма. Дали е за или против? Дали ще доведе ранните си структуралистични произведения до логичния им край или ще се върне към защита на традиционните школи? — Фулвия Моргана говореше, сякаш цитира някакъв отзив за конференцията, който вече е написала.
— Позволете ми да се опитам да отгатна — каза Морис.
— Само ще си загубите времето — каза Фулвия Моргана, докато разкопчаваше предпазния си колан и приглаждаше над колената кадифените си голф-панталони. Самолетът беше излетял по време на техния разговор, без Морис да забележи. — Той каза: „От една страна това, от друга страна — онова“. Нищо конкретно. Дрънкаше глупости и постоянно се отклоняваше от темата. Повтаряше неща, които е казвал преди двайсет-трийсет години, и то по-добре от сега. Направо се изложи, според мен. Въпреки това, станаха на крака да го аплодират.
— Е, да, той е велик. Поне беше велик. Кралят на литературните теоретици. Смятам, че за много хора той беше въплъщение на истинския професионалист в академичната литературна наука.
— В такъв случай трябва да кажа, че тази наука е в много нездраво състояние — каза Фулвия. — Какво четете, книга за Хазлит ли?
— Тя е от един мой британски приятел — каза Морис. — Даде ми я вчера. Не е точно в кръга на обичайните ми предпочитания.
Прииска му се час по-скоро да се освободи от книгата на Филип, написана върху чудата, старомодна тема, и то по най-банален начин.
Фулвия Моргана се наведе към нея и се взря в името на обложката.