— Преподавах на непълно работно време в… — каза тя. — Но сега се опитвам да довърша докторската си дисертация.
— Върху какво е тя? — попита Пърс.
Анджелика обърна тъмните си очи към него:
— Върху романса — каза тя.
В този момент се чу гонг, който обявяваше вечерята, и мнозинството се устреми към изхода, при което Пърс бе разделен от Анджелика. За негово разочарование, той се намери задължен да седне между двама медиависти, един от Оксфорд и един от Аберистуит, които, наклонени под опасни ъгли на столовете си, проведоха оживена дискусия за метриката на Чосър зад гърба му, докато той се привеждаше над печената си кожа от обувка и хвърляше погледи, пълни с копнеж, към другия край на масата, където Филип Суолоу и Робин Демпси се съревноваваха да забавляват Анджелика Пабст.
— Ако търсите соса, млади човече, той е точно под носа ви.
Тази забележка дойде от една немлада дама, която седеше срещу Пърс. Макар тонът й да бе остър, лицето бе приветливо и тя си позволи усмивка на съучастничество, когато Пърс изрази мнение, че на говеждото никакъв сос не би му помогнал. Тя бе облечена в черна копринена рокля със старомодна кройка, а бялата й коса бе гладко прибрана в мрежичка, украсена с мънички мъниста от чер кехлибар. Табелката й я идентифицираше като мис Сибил Мейдън от колежа Гъртън в Кембридж.
— Пенсионирах се преди много години — обясни тя. — Но все още посещавам тези конференции, когато мога. Това ме поддържа млада.
Пърс я попита за научните й интереси.
— Предполагам, бихте ме нарекли фолклорист — каза тя. — Бях ученичка на Джеси Уестън. Какво е полето на вашите изследвания?
— Магистърската ми дисертация беше върху Шекспир и Т. С. Елиът.
— Тогава без съмнение сте запознат с книгата на мис Уестън „От ритуала до романса“, от която мистър Елиът извлече повечето от художествените си образи и алюзии в „Безплодна земя“?
— Да, наистина, запознат съм — каза Пърс.
— Тя отстоява тезата — продължи мис Мейдън, ни най-малко не възпряна от отговора му, — че търсенето на Светия граал, свързван с рицарите на Артур, е повърхностно считано за християнска легенда, а истинският смисъл трябва да се търси в езическите ритуали за плодовитост. Ако мистър Елиът бе взел откритието й присърце, щеше да ни спести сантименталната религиозност на късната си поезия.
— Е — помирително каза Пърс, — предполагам, че всеки търси своя граал. За Елиът това е било религиозната вяра, но за друг може да е славата или любовта на добра жена.
— Бихте ли ми подали соса? — каза Оксфордския медиавист. Пърс му услужи.
— Всичко опира до секса в крайна сметка — декларира мис Мейдън твърдо. — Жизнената сила, безкрайно подновяваща себе си.
Тя постави съда със соса в ръката на Оксфордския медиавист със светнали очи.
— Грааловата купа, например, е символ на жената от дълбока древност и е с универсално разпространение. (Оксфордският медиавист изглежда бе премислил за соса.) — А Грааловото копие, с което се предполага, че е пронизан Христос, очевидно е фалически символ. „Безплодна земя“ всъщност цялата е за страховете на Елиът от импотентност и стерилност.
— Чувал съм тази теория — каза Пърс, — но ми се струва прекалено елементарна.
— Напълно съм съгласен — каза Оксфордският медиавист. — Има много гнило в тази работа с фалическия символизъм. — Той набоде въздуха с ножа си, за да подчертае въпроса.
Погълнат от тази дискусия, Пърс не забеляза кога Анджелика е напуснала трапезарията. Потърси я в бара, но я нямаше нито там, нито някъде другаде. Тази вечер Пърс си легна рано и се замята неспокойно на тесния си, буцест дюшек, заслушан в бученето на тръбите в стената, стъпките в коридора пред стаята му и звука на затръшващи се врати и потеглящи коли на паркинга под прозореца. Веднъж му се стори, че чу гласа на Анджелика да казва „Лека нощ“, но докато стигне до прозореца, нямаше нищо за гледане, освен избледняващи въгленчета на задните светлини от потеглящи коли. Преди да се върне в леглото, той светна лампата над мивката и се втренчи критично в отражението си в огледалото. Видя бяло, кръгло, луничаво лице, чип нос и туфа червена къдрава коса. „Не бих казал, че си хубавец, м-да — измърмори той, — но съм виждал и по-грозни муцуни.“
Анджелика не присъства на първото официално заседание, което бе причина Пърс да си мрънка под носа „Най-жестокият месец — април“, докато сядаше в залата. Другите причини включваха: продължаващото студено, влажно време, което не бе предвидено от параджиите в Рамидж, неядливостта на бекона и доматите, сервирани на закуска тази сутрин и скуката от доклада, който слушаше. Изнасяше го Оксфордския медиавист и бе на тема метриката на Чосър. Предния ден, по време на вечерята, той вече бе чул най-важното и повторното запознанство съвсем не подобряваше нещата.