— Но как можеш да понасяш това…
— Първият път е трудно, но бързо се свиква.
— Свикнала си тия мъже да те оглеждат?
— Не се прави на много важен, Пърс Макгаригъл — каза Бернадет, тръсвайки глава. — Какво ще кажеш за оня път в обора, във фермата на ваш’те, когато ме молеше да си сваля гащите и да ти покажа какво има там?
Пърс се обля в червенина.
— Тогава сме били просто деца. Почти не си спомням.
— А аз си спомням, че ти по никакъв начин не искаше да ми покажеш онова си нещо — каза сухо Бернадет. — Не е ли съвсем типично? Бог ми е свидетел, че когато видя мъжете в клуба как ме зяпат, като си изпълнявам номера, докато остана без нищо, те ми приличат на хлапаци с мръсни мисли в главата. За какво постоянно идват, чудя се? Да не би да очакват, че ще видят нещо различно някой ден? Всяка жена има същото в тази част на анатомията си. Какво толкова му е интересното?
Пърс избягна въпроса, като зададе свой:
— А бащата на детето? — каза той. — Той не ти ли помага с пари?
— Не го знам къде е.
— Нали е бил гост в хотела? Може да се издири по регистъра.
— Писах му веднъж. Писмото се върна с печат „Лицето не живее на този адрес“.
— Какъв беше? Как се казваше?
— Няма да ти кажа — каза Бернадет. — И нямам желание да се занимавам с него повече. Той може да иска да ми отнеме Ферги. Беше доста странен и неприятен тип. — Тя погледна отново часовника си. — Наистина трябва да вървя. Благодаря за салатата. — Погледна го, сякаш се извиняваше: — Съжалявам, нямах апетит.
— Не се тревожи — каза Пърс. Виж, Бернадет, ако някога промениш решението си и искаш да се върнеш в Ирландия, има един свещеник в Рамидж, който може да ти помогне. Той разполага с фонд за връщане на млади ирландци в родината. Фонд „Прискърбна Света Богородица“.
— „Оскърбена Света Богородица“ май ще е по-точно — с тъжен смях каза Бернадет.
— Оскърбена ли?
— Да, пък може направо и заплодена.
— Та, този свещеник се казва отец Финбар О’Мали …
— О’Мали, значи? Знам го, фермата на техните е на три мили нагоре от нашата. — каза Бернадет. — Майка му е най-голямата клюкарка в енорията. Той е последният човек на света, при когото ще отида. Не забравяй сега — не казвай на мама и татко какво правя. Само ги поздрави от мен.
— Хубаво — каза той.
Тя се надигна през масата и отърка буза в устните му. Лъхна го силно на парфюм.
— Ти си добро момче, Пърс.
— А ти се правиш на по-лоша, отколкото си — каза той.
— Довиждане — каза прегракнало тя и се отправи с поклащане, нестабилна върху високите токове, по своя си път, без да се обърне назад.
Скоро тя се изгуби от погледа му в прииждащите и заминаващи потоци хора в салона на летището. Пърс съсредоточено изконсумира неизядената й шункова салата. После отиде до гишето на „Аер Лингус“, където любезно му казаха, че полетът до Шанън е запълнен. Съвсем скоро, обаче, излитал самолет на Бритиш Еъруейз за Дъблин с предостатъчно свободни места, ако това можело да му свърши работа. Пърс реши да отлети до Дъблин и оттам да се придвижи на стоп до Лимерик. И затова, съответно, забърза към Терминал N 1, където се представи на гише „Проверка на билети и багаж“ за полета до Дъблин.
— Здравейте отново — каза Черил Самърби. — Успяхте ли да намерите параклиса?
— Да, благодаря ви.
— Представете си, аз никога не съм влизала вътре, за всичкото това време, откакто работя тук. Как изглежда?
— По-скоро като самолет, отколкото като църква — каза Пърс, поглеждайки неспокойно часовника си.
— Тихо и спокойно, сигурно — каза Черил, като се облегна на лакти и доближи сините си леко кривогледи очи съвсем близо до неговите.
— Да, много спокойно — каза Пърс. — Извинете ме, Черил, но самолетът не тръгва ли съвсем скоро?
— Не се тревожете, ще го хванете — каза Черил. — Сега да ви намерим едно хубаво място. Пушачи или непушачи?
— Непушачи.
Черил чукна на клавиатурата и се понамръщи срещу екрана. После вдигна вежди.
— 16 Б. Чудесно място.
Пърс се качи последен на самолета. Не забеляза нищо особено в място 16 Б — беше средното от три едно до друго. До прозореца и откъм пътеката седяха две монахини.
Вечерята — гаспачо, печена токачка и пълнени пиперки, пресни портокали на резенчета в карамелов сос и сирене долчелате — беше превъзходна, както и виното, произведено и бутилирано, информира го Фулвия, в имението на свекъра й, наследствен благородник — конт. Хранеха се на свещи в трапезария с дървена ламперия, обслужвани от прислужник и прислужница, а по тъмнеещите повърхности на стените и масата пробягваха светлини и сенки. В края на вечерята Фулвия с царствен жест отпрати двойката прислужници към стаите им и осведоми Морис, че кафето и ликьорът ги очакват в салона за гости.