— Разбира се, че си, Фулвия, ти си една от най-привлекателните жени, които познавам — побърза да я увери той. — Точно в това е проблемът. Ти неизбежно ще бъдеш разочарована, особено след писаниците на Дезире. Трябва да знаеш, че съм се отказал от подобен род занимания още преди години.
Фулвия се отдръпна и го загледа невярващо:
— Искаш да кажеш, че си …
— Не, не импотентен. Но — отвикнал. Живея сам. Тичам. Пиша книги. Гледам телевизия.
— И никакви любовни връзки?
— Не, от доста време насам.
Фулвия го погледна съчувствено.
— Бедничкия ми!
— Да ти кажа, не ми липсва толкова, колкото си мислех. Огромно облекчение е да си свободен от цялата тази суетня.
— Суетня?
— Да, нали знаеш, това събличане и пак обличане посред бял ден, душа преди и след това, винаги да мислиш дали бельото ти е чисто, непрекъснато да си миеш зъбите и да се гаргариш с вода за уста.
Фулвия отметна глава и се засмя силно и продължително.
— Голям си смешник! — едва си поемаше дъх тя.
Морис Зап се засмя неуверено, тъй като не бе имал намерение да бъде чак толкова смешен.
Фулвия отново се надигна, като задърпа и Морис да стане.
— Хайде, смешнико, ще ти припомня какво си изпуснал.
— Добре, щом настояваш — въздъхна той и загаси пурата. Така, в по-весело настроение, Фулвия не изглеждаше толкова страшна. — Целуни ме! — каза той.
— Да те целуна?
— Да, да не си забравила да се целуваш? По мое време целувката стоеше между „Здравей!“ и „Свършвам!“. Аз съм старомоден човек.
Фулвия се засмя и се притисна с цяло тяло. Тя притегли надолу главата му, докато лицата им се срещнаха и го целуна дълго и ожесточено. Морис прокара ръце по гърба и ханша й. Оказа се, че няма нищо отдолу. Той усети желание, събуждащо се в него, подобно на изсъхнали корени след пролетен дъжд.
Спалнята на Фулвия беше осмоъгълна, покрита с дебел килим и облицована с розовеещи огледала по стените и тавана, от което всеки жест се умножаваше като в калейдоскоп. Множество Фулвии пристъпиха, голи като ботичелиевата Венера, излязоха от бялата пяна на захвърлените си дрехи и се стекоха към него, протегнали сто ръце. Цял футболен отбор Морисовци се съблякоха по гащета с непохватна бързина и стиснаха с космати лапи безкрайна редица от ханшове в прасковен цвят.
— Как ти се струва, а? — попита шепнешком Фулвия, докато се прегръщаха и вкопчваха един в друг върху тъмно-червените чаршафи на огромното кръгло легло.
— Поразяващо! — каза Морис. Като в оргия, хореографирана от Бъсби Бъркли.
— Престани с шегите, Морис — каза Фулвия. — Не е еротично.
— Извинявай. Какво ти се иска да направя?
Фулвия имаше готов отговор.
— Вържи ме, запуши ми устата, после прави, каквото си искаш.
Тя издърпа от шкафа край леглото чифт белезници, кожени каиши, левкопласт и бинтове.
— Как се слагат? — каза Морис, като въртеше в ръце белезниците.
— Ето така. — Фулвия нахлузи белезниците на китките му и с щракване ги закопча. — Ха, ха! Сега си мой пленник. — Тя го събори на леглото.
— Хей, какво правиш?
Тя му събуваше гащетата, точно това правеше.
— Мисля, че жена ти е преувеличила съвсе-ем мъничко, Морис — каза тя, коленичила над него, а дългите й хладни пръсти се заеха за работа.
— Ars longa трае кратко — успя да каже Морис, но това беше последното, отчаяно остроумие на давещ се. Той затвори очи и се отдаде на усещането.
И тогава Морис чу приглушен удар откъм долния етаж, като от врата, която се затваря, и мъжки глас извика името на Фулвия. Морис отвори очи, а тялото му се вцепени в напрегнато очакване, с изключение на една част от него, която се отпусна по същите причини.
— Кой идва? — просъска той.
— Моят съпруг — каза Фулвия.
— Какво? — Многобройни голи Морисовци в белезници скочиха от леглото и размениха погледи на объркване и ужас.
— Ти не каза ли, че е останал в Рим?
— Може да е решил да се върне с колата — спокойно каза Фулвия. Тя вдигна глава и силно извика нещо на италиански.
— Какво правиш? Какво му каза? — попита Морис, докато се бореше с долните си гащета. Не беше лесно, откри той, да ги обуе с белезниците.
— Казах му да се качи.
— Да не си луда? Как ще се измъкна оттук?
Той заскача из стаята с полуобути гащета, заотваря врати на гардероби, като търсеше някакъв изход или място да се скрие, докато се спъна в собствените си обувки. Фулвия се изсмя. Той размаха белезниците на инч под римския й нос.
— Бъди любезна да ми свалиш тия шибани неща — каза той с шепот, приличен на потиснат вик. Фулвия затърси мудно ключа в чекмеджето на нощното шкафче.