— По-бързо, по-бързо! — трескаво молеше Морис.
Вече се чуваше някой да изкачва стълбите, припявайки популярна песен.
— Спокойно, Морис, Ернесто е светски човек — каза Фулвия. Тя мушна ключе в белезниците и с леко щракване той беше свободен.
Но последва друго едно щракване и вратата на спалнята се отвори. Един елегантен мъж в костюм с прошарена коса и силен слънчев тен влезе вътре.
— Ернесто, това е Морис — каза Фулвия, като целуна съпруга си по двете бузи и го поведе през стаята, където Морис припряно вдигаше гащетата си.
— Felice di conoscerla, signore — Лицето на Ернесто цъфна в широка усмивка и той подаде ръка, която Морис безсилно стисна.
— Ернесто не говори английски — каза Фулвия. — Но всичко разбира.
— Аз май че не — каза Морис.
Ернесто отвори една от огледалните гардеробни врати, окачи костюма си, свали обувките си с два ритника, без да се наведе, и се отправи към прилежащата баня, като пътьом събличаше ризата си през глава. Изотдолу се чу приглушена италианска реч.
— Какво каза? — отвори уста Морис, когато вратата на банята се затвори зад Ернесто.
— Че ще си вземе душ — каза Фулвия, оправяйки възглавниците върху леглото. — И после ще дойде при нас.
— При нас ли? Къде?
— Тук, разбира се — каза Фулвия, вмъкна се в леглото и се настани в центъра му.
Морис онемя за миг.
— Хей! — с укор в гласа каза той след секунда. — Подозирам, че всичко това е нагласено!
Фулвия пусна усмивката си на Мона Лиза.
В малката баня на апартамента им на „Фицрой скуеър“ Телма Рингбаум се приготвяше за лягане с по-голямо старание от обикновено. Изминалият ден беше дълъг и изморителен: агенцията, от която бяха наели апартамента, ги остави да чакат няколко часа, докато извадят дубликат на ключа, който се бил загубил. Когато най-сетне влязоха, установиха, че водата е спряна неизвестно откъде и трябваше да се обадят на агенцията да изпрати човек да я пусне, но пък за да направят това, им се наложи да излязат и да потърсят наоколо неизпочупена от вандали телефонна кабина, защото телефонът в апартамента беше изключен. Кухненската печка беше толкова мръсна, че Телма не се реши да направи на нея дори кафе, преди да я изчисти, а вътрешността на хладилника представляваше нещо като действащ модел на глетчер и трябваше да го размрази преди употреба. Без да се е наспала добре предната нощ, докато приключи с тези задачи, като междувременно накупи и основните хранителни продукти от местните магазини, а освен това сготви вечеря (тъй като Хауърд не обичаше да ходи по ресторанти), Телма беше вече готова да падне от умора. Но нещо специално предстоеше между нея и Хауърд, а животът на Телма не беше така препълнен с романтика, че да си позволи да го пропусне. Освен това, Хауърд се нуждаеше от утешение след получаването на това разочароващо писмо от Морис Зап.
Въпреки умората и обезсърчаваща обстановка в банята — цялата в паяжини и ронеща се боя, Телма чувстваше нарастване на еротичната си възбуда, докато се приготвяше да достави удоволствие на Хауърд. Тя омекоти водата във ваната с ароматична пяна, масажира се след това с парфюмиран крем за тяло, парфюмира се леко зад ушите и в други интимни отвори и цепнатини и си облече най-секси нощницата — фриволна дреха от черен найлон. Изчетка косата си сто и един пъти и прехапа устните си, за да се зачервят. После на пръсти се вмъкна в дневната, остави вратата отворена и застана на прага.
— Хауърд! — изгука тя.
Хауърд се беше привел пред древния черно-бял телевизор и бърникаше копчетата, докато екранът премигваше и пращеше.
— Да? — каза той, без да се обръща.
С глуповата усмивка Телма каза:
— Сега можеш да ме притежаваш, скъпи!
Хауърд Рингбаум се обърна и я погледна с безразличие.
— Ама сега не те искам — каза той и продължи да се занимава с телевизора.
В този момент Телма Рингбаум реши, че ще изневери на съпруга си при първата удала й се възможност.
По целия свят хората са в различно състояние: обличат се или се събличат, сами или по двойки, заспиват или се събуждат, работят или почиват. В момента, в който Пърс Макгаригъл крачи по една ирландска улица посред нощ с ловджийската шапка на Морис Зап на главата си, същият слънчев лъч, който сега, отразен от луната, осветява пътя му и му показва формите на тъмнеещите ферми и селски къщи, където хора и животни спят и хъркат, само преди няколко секунди е събудил бездомниците по улиците на Бомбай и фабричните работници на Омск, светвайки право в премигващите им лица или прокрадвайки се през пролуките на окъсани завеси и повредени щори.