Още по̀ на изток вече е предобяд. В Куктаун, Куинслънд, в кабинета си в университета на Северен Куинслънд, Родни Уейнрайт работи над доклада си за бъдещето на критиката. За да съживи и подтикне хода на разсъжденията си, той преписва това, което вече е написал, от самото начало, подобно на състезател по овчарски скок, който удължава пробега си, за да постигне изключително впечатляващ скок. Надеждата му е, че самият движещ импулс на дискурса ще го пренесе над упоритата пречка, която го спъва от толкова време. Засега върви добре. Ръката му се движи гладко по карирания лист. С лекота добавя тук-там по нещо и прави разнообразни едва доловими промени в оригиналния текст. Опитва се да потисне познанието за това, което следва, опитва се да не види съкрушителния пасаж, който се задава. Опитва се да изиграе собствената си мисъл. Не гледай, не гледай! Давай, не спирай! Събери цялата си сила в една точка, готов за скок, СЕГА!
„Въпросът е, следователно, как може литературната критика да поддържа арнолдианската функция за идентифициране на най-доброто, което е измислено и казано, при положение, че литературният дискурс сам по себе си е децентриран чрез деконструиране на традиционната концепция на автора за «авторитета». Ясно …“
Да, ясно … Ясно … Ясно какво?
За миг атлетът увисва във въздуха с червено от напъна лице, с изпъкнали очи, с опнати жили, с прът, огънат почти до счупване под тежестта му, летвата е само на сантиметри от носа му. И внезапно всичко рухва: прътът се счупва, летвата се размества, атлетът пада към земята, а краката му ритат във въздуха. Родни Уейнрайт се свлича върху бюрото и зарива лице в длани. Отново победен.
На вратата се почуква плахо.
— Влез — изпъшква Родни Уейнрайт, като поглежда през разперени пръсти.
Руса, момичешка глава с големи очи надниква иззад вратата.
— Добре ли сте, д-р Уейнрайт? — казва Сандра Дикс. — Идвам във връзка с моето задание.
На същата географска дължина, но на друга ширина, Акира Саказаки, преглежда студентски работи, седнал с кръстосани крака в тапицираната си кутийка в небето — упражнения по английски език на студентите от първи курс на университета. „Having rescued girl drowning, lifeguard raped her in blanket“17. Поклащайки с въздишка глава, Акира оправя членуването и словореда, и замества сгрешената дума „raped“18 с „wrapped“19. Това занимание е фасулска работа за преводача на Роналд Фробишър. „Фасулска работа“20 — казва на глас Акира Саказаки и се засмива сам на себе си. Това е английски идиом, чийто смисъл е научил малко по-рано тази сутрин от едно писмо на романиста.
Тази сутрин Акира е облечен в спортна риза „Арнолд Палмър“, а голф-обувките му, марка „Джак Никлъс“, стоят до вратата, готови за обуване, щом стане време да тръгне за университета. Днес е неговият ден за игра на голф. Като се връща вечерта, ще се отбие да поиграе един час на едно от многото игрища за голф в Токио. Отсега го сърбят ръцете да стисне дръжката на голф-стика. Обливан от мощната светлина в горната галерия на заграденото игрище, издигнато като гигантска клетка за птици под формата на равнобедрен триъгълник между три кръстосващи се железопътни линии, той ще запраща в пространството една след друга жълто-оцветените топки за голф, ще ги гледа как се издигат, реят се над милион покриви и телевизионни антени, а после се удрят в мрежата и падат към земята като уцелени птици.
В този спорт Акира вижда алегория на своите върхове и спадове в работата си на преводач. Езикът е като мрежа, която държи мисълта затворена в рамките на дадена култура. Но ако успееш да удариш топката с достатъчна сила в точно пресметнат момент, тя може да мине през мрежата, да продължи своя път, и, вместо да падне на земята, да излети в орбита около света.
В Лондон, Роналд Фробишър, облечен с халат и пижама, е заспал в домашния си кабинет, неудобно излегнат пред телевизора, по който няколко часа по-рано бе гледал повторението на епизод от полицейски трилър-сериал по негов сценарий. Отегчен от собствения си диалог, той неусетно заспа и късните новини, прогнозата за времето, както и проповедта на някакъв евангелистки духовник върху реалността на греха се изнизаха незабелязано покрай него. Сега от телевизионният апарат идва само остро пищене и слаба синкава светлина, която придава на покритите с набола брада и белязани от шарка страни на романиста мъртвешки вид. В краката му лежи пренебрегнато синьо писмо въздушна поща с прегледно написани въпроси: „Стр. 152, «jam-butty»21. — Какво е това?, «Y-fronts»22. — Какви са те? Стр. 191 «Sweet fanny adams»23 — Коя е Фани Адамс?“
23
Sweet fanny adams — букв. Сладката фани адамс; разг. пълно спокойствие, сладък живот (б. пр.)