Пърс се прозина и премести тежестта си от единия хълбок към другия на седалката отзад в аудиторията. Не виждаше лицата на много от колегите си, но доколкото можеше да съди от позите им, повечето се бяха отказали да следят дискурса, както и той самият. Някои се бяха опънали назад, доколкото им позволяваха седалките, втренчили отсъстващ поглед в тавана, други се бяха облегнали върху банките, които разделяха редиците, подпрели брадички на сгънатите си ръце, а трети се бяха отпуснали настрани върху две или три седалки, преметнали крак връз крак, с безсилно висящи към пода ръце. В третата редица един мъж тайничко решаваше кръстословицата от вестник „Таймс“ и поне трима видимо бяха заспали. Някой, студент може би, бе издълбал на повърхността на банката, където седеше Пърс думата: „СКУКА“ — дълбоко изрязана със силата на човек, докаран до границите на издръжливостта. Друг бе надраскал бележка: „Суолоу е онанист“. Пърс не виждаше причина да не се съгласи с тези оценки.
Внезапно обаче сред аудиторията се появиха белези на оживление. Говорителят начеваше заключителната си част, и бе споменал нещо, наречено „структурализъм“.
— Разбира се, на нашите приятели отвъд Канала — казваше той с лека извивка на устните си, — всичко, което казвам, изглежда суета и илюзия. За структуралистите метриката, както и самият език, е просто система от различия. Идеята, че може да има нещо вътрешно експресивно или миметично в моделите на ударение би било анатема…
Някои, вероятно болшинството от аудиторията, се усмихнаха, кимнаха и смушкаха един друг. Други се намръщиха, прехапаха устни и започнаха бързо да си водят бележки. Задаването на въпроси, председателствано от медиависта от Аберистуит, бе оживено.
Последва почивка за кафе, което бе сервирано недалеч, в една малка стая на преподавателския персонал. Пърс бе възхитен да намери Анджелика вече настанена тук, прелестно облечена в пуловер с поло-яка, пола от туид и високи кожени ботуши. Бузите й излъчваха здраве. Тя бе се разходила.
— Проспах закуската — обясни тя — и закъснях за доклада.
— Не си изпуснала много — каза Пърс. — И закуската, и доклада бяха несмилаеми. Какво стана с теб снощи? Търсих те навсякъде.
— О, професор Суолоу покани няколко души в дома си на пийване.
— Вие сте приятели с него, така ли?
— Не, е, не съвсем. Никога не го бях срещала преди, ако това имаш предвид. Но той е много мил.
— Хмм-ф — каза Пърс.
— За какво беше докладът тази сутрин? — попита Анджелика.
— Трябваше да бъде за метриката на Чосър, но дискусията беше основно върху структурализма.
Анджелика изглеждаше обезпокоена.
— О, колко неприятно, че го изпуснах. Много се интересувам от структурализъм.
— Какво е това всъщност?
Анджелика се засмя.
— Не, сериозно — каза Пърс. — Какво е това структурализъм? Нещо добро или нещо лошо?
Анджелика изглеждаше смутена и нащрек да не би да се шегуват с нея.
— Но ти трябва да си чувал за него, дори в… Къде си правеше дисертацията?
— Университетски колеж, Дъблин. Но повечето време не стоях там. Преболедувах туберкулоза. Бяха много разбрани, оставиха ме да работя върху дисертацията в санаториума. Ръководителят ми идваше понякога, но предимно работех сам. Преди това получих бакалавърска степен в Галуей. Там изобщо не бяхме чували за структурализма. Като взех магистърската степен, се върнах у дома да поработя във фермата две години. Моите родители са фермери, от графство Майо.
— Имаше намерение да станеш фермер?
— Не, това беше за възвръщане на здравето, след туберкулозата. Докторът каза, че ми трябва живот на открито.
— И — възстанови ли здравето си?
— О, да, здрав съм като бик — той енергично се удари по гърдите. — После намерих работа в Лимерик.
— Имал си късмет. Трудно се намира работа в днешно време.
— Да, имах късмет — съгласи се Пърс. — Наистина имах. По-късно открих, че съм бил повикан на интервю по погрешка. Те всъщност възнамерявали да интервюират друг човек на име Макгаригъл — някакъв амбициозен кариерист от Тринити. Но писмото бе адресирано до мен — объркали нещо в канцеларията — а те бяха твърде сконфузени да оттеглят поканата.
— Е, все пак си постигнал повечето от успеха сам — каза Анджелика. — могли са да назначат някой от другите кандидати.