Пърс отиде при шефа на катедрата, професор Лайъм Маккриди, да го попита дали може да ползва академичен отпуск през следващия семестър.
— Отпуск? Това е твърде неочаквана молба, Пърс — каза Маккриди, надничайки иззад обичайните си крепостни кули от книги. Вместо да използва бюро, професорът седеше зад огромна маса, почти изцяло покрита с нестабилни купчини от научни томове — речници, азбучни показалци, староанглийски текстове — като само малка повърхност пред него беше разчистена от писания. Посетителят, седнал на другия край срещу тези укрепления, бе поставен в неизгодната позиция да не вижда събеседника си при дискусия. — Не смятам, че сте били достатъчно дълго при нас, за да имате право на академичен отпуск — колебливо каза Маккриди.
— Добре, обикновен отпуск тогава. Неплатен. Току-що спечелих награда от хиляда паунда за моята поезия, — каза Пърс, насочвайки гласа си към едно издание на „Битката при Малдън“, обаче главата на професор Маккриди изскочи от другия край на масата, над „Речник на диалектите“ на Скийтс.
— Виж ти! — възкликна той. — Добре, сърдечни поздравления. Това коренно променя нещата. Хм, и какво по-точно смятате да правите през този отпуск?
— Възнамерявам да се занимавам със структурализъм, г-н професор — каза Пърс.
Това изявление отпрати професора отново зад прикритие, окопан дълбоко зад публикациите на Обществото за ранно-английски текстове, откъдето гласът му се дочу приглушено и с нотки на оплакване:
— Г-н Макгаригъл, не знам как ще водим курса по съвременна литература без вас.
— През летния семестър няма лекции — изтъкна Пърс, — защото всички студенти учат за изпити.
— А, точно така! — тържествуващо каза Маккриди, прицелвайки се от позиция зад „Беоулф“ на Клебер. — А кой тогава ще проверява изпитните работи по съвременна литература?
— Аз ще се върна и ще свърша това — обеща Пърс. Това нямаше да е кой знае колко тежко задължение, тъй като курсът се състоеше само от пет студенти.
— Добре тогава, ще видя какво мога да направя — въздъхна Маккриди.
Пърс се върна в квартирата си близо до газ-завода на Лимерик и нахвърли пет-шест страници резюме на книга за влиянието на Т. С. Елиът върху съвременния прочит на Шекспир и други писатели от времето на кралица Елизабет, после ги напечата и изпрати на Феликс Скинър с придружаваща кратка бележка, че би предпочел засега да не изпраща оригиналната дипломна работа, понеже тя се нуждае от основно ревизиране преди да стане годна за публикация.
Морис Зап потегли от Милано по възможно най-бързия начин, който благоприличието позволяваше, ако изобщо думата „благоприличие“ можеше да се отнесе към начина на живот на Моргана, в което той си позволи да се усъмни. Опитът за организиране на „тройка“ беше неуспешен. Щом само му стана ясно, че от него се очаква да се излежава не само с Фулвия, но и с Ернесто, Морис се беше извинил набързо, след което напусна огледалната спалня. После взе предпазни мерки и се заключи в стаята за гости. Когато стана на другата сутрин, Ернесто, очевидно пристрастен към пътуванията, бе вече потеглил обратно за Рим, а Фулвия, хладно учтива над кафето и кроасаните, не направи и намек за събитията от предишната нощ, така че Морис започна да се пита дали не е сънувал целия епизод, обаче парещата болка от разнообразните повърхностни рани по плътта му, оставени от дългите нокти на Фулвия върху гърдите и плещите му, го убедиха в обратното.
Следобеда, един шофьор в униформа дойде от вила „Сербелони“ и Морис изпусна въздишка на облекчение, когато големият Мерцедес се отдалечи от портала на Фулвия: струваше му се, че тя е някаква вещица, от чиято сфера на влияние сега се измъква. Милано бе обвит в мъгла, но щом колата наближи града, слънцето се показа и алпийските върхове станаха видими на хоризонта. Те минаха покрай езеро, дълго няколко мили, като влизаха и излизаха от тунели с прозорци, изрязани в скалите през равни интервали, които просветваха на ивици — сини от морето, зелени от брега. Вила „Сербелони“ се оказа достолепна и луксозна къща, построена откъм заветната страна на склон, издигащ се между двете езера, Комо и Леко, с великолепни гледки на изток, юг и запад, които се разкриваха от балконите и просторните й градини.