Като наблюдаваше Роналд Фробишър със слушалките на главата през голямата стъклена преграда, която отделяше студиото от контролната зала, Пърс се възхити от лекотата, с която писателят се справяше при тази необичайна дискурсивна ситуация, разговаряйки със събеседника си — някакъв мъж на име Родни Уейнрайт с възглух глас, който обаче звучеше така, сякаш беше на другия край на масата, а не на другия край на света. Уейнрайт попита дали Арон Стоунхауз е все още сърдит млад мъж. Все още сърдит, но вече не млад — каза Роналд. Загива ли романът? Като всички нас, и той умира от деня, в който е роден. Кога е най-продуктивен? В първите десет минути след сутрешното си кафе.
Когато интервюто свърши, Пърс излезе да го посрещне.
— Браво — каза той.
— Добре ли мина? — Фробишър изглеждаше доволен от себе си.
Звукооператорът ги повика в контролната зала.
— Чуйте нещо — каза той. — Мисля, че ще ви е забавно.
Гласовете на Родни Уейнрайт и продуцента му в Сидни, мъж на име Грег, все още се чуваха от говорителите. Ясно беше, че са стари приятели.
— И кога ще идваш към Сидни, а, Род?
— Не знам, Грег, доста съм зает. Имам да пиша доклад за една конференция.
— Защо не се съберем да пийнем бира и да огледаме талантите по Бонди бийч.
— Право да ти кажа, Грег, талантите и тук в Куинсланд не са лоши.
— На бас, че момичетата не ходят по монокини.
Настъпи кратка пауза.
— Е, само по лична уговорка.
Грег се изкикоти.
— Трябва да видиш Бонди тези дни, някоя хубава неделя. Очите ти ще изскочат.
Звукооператорът се засмя към Пърс и Роналд.
— Сидни е забравил да затвори линията — каза той. — Те не подозират, че ние все още ги чуваме.
— А те чуват ли ни? — попита Пърс.
— Не, освен ако не включа този микрофон.
— Искате да кажете, че ние подслушваме от дванадесет хиляди мили разстояние? — каза Пърс. — Любопитно.
— Шшт! — изсъска Роналд Фробишър, вдигайки пръст. Разговорът в Австралия се бе насочил към друга тема — към него самия.
— Не ми хареса последния му — казваше Родни Уейнрайт. — И това беше кога, преди осем години май?
— Повече от осем — съгласи се Грег. — Не мислиш ли, че се е изтъркал?
— Сигурен съм — каза Родни Уейнрайт. — И не можа абсолютно нищо да каже за постмодернизма. Сякаш дори не разбра въпроса.
Роналд Фробишър се наведе и включи микрофона:
— Що не си завреш постмодернизма в задника, Уейнрайт?!
От отсрещната страна млъкнаха зашеметени. После Родни Уейнрайт с треперещ глас попита:
— Кой каза това?
— Господи! — каза Грег.
— Господ ли?
— Искам да кажа, господи… по дяволите, още сме в ефир — каза Грег.
На две хиляди мили от Англия, в Турция, от няколко часа е тъмно. Еднотипните къщи в предградието на Анкара, подредени в редица, изглеждат на Акбил Борак, който се приближава към тях с колата си по шосето встрани от главната магистрала, като кораб с осветени илюминатори, закотвен на ръба на тъмната безбрежност, която представлява централната Анадолска равнина. Той спира, изключва двигателя, и схванато излиза от колата. Денят е бил дълъг.
В кухнята Оя му е оставила нещо за хапване и термос с черен чай. Тъй като се е нахранил добре вечерта за сметка на университета, той не докосва храната, но изпива чая. После се качва на горния етаж, стъпвайки внимателно по стълбата, за да не събуди Ахмед.
— Ти ли си, Акбил? — сънено пита Оя от спалнята. Акбил измрънква потвърждаващ отговор и отива в стаята на Ахмед да погледне нежно спящия си син и да прибере провисналата ръчичка под одеалото. После влиза в банята. А след това се вмъква в леглото и се люби с Оя.
Акбил Борак редовно се люби с жена си, като правило почти всяка нощ (освен когато му се налага да стои до късно над събраните съчинения на Уилям Хазлит). В Турция зимата, която мина, му предложи много малко други удоволствия. Освен това е полезно за здравето, смята той. Тази вечер, понеже е уморен, любовта им е кратка и без увертюри. Акбил скоро се обръща по гръб с въздишка на удовлетворение и придърпва юргана над раменете си.
— Не заспивай, Акбил — оплаква се Оя. — Кажи ми как мина денят. Професор Суолоу пристигна ли благополучно?
— Да, самолетът му само малко закъсня. Ние с г-н Къстър отидохме да го посрещнем с колата на Британския съвет.
— Той как изглежда?
— Ами, висок, слаб, прегърбен. Има хубава сребриста брада.
— Хубав мъж значи?