— Кого наричаш стар? — каза Фробишър заядливо. Като мърмореше, той последва Пърс по стъпалата надолу. Пърс плати за двамата с остатъка от банкнотата на Фробишър.
— Чувствам се обиден, че плащаме за такова нещо — каза писателят, докато се спъваха и опипвайки, търсеха свободна маса. „Клуб Екзотика“ беше тъмен като секс-киното в Рамидж, с изключение на малка сцена, където, окъпана в розова светлина и под акомпанимент на записана диско музика, една млада жена, но не Анджелика, обута само в ботуши с шпори, енергично яздеше люлеещо се конче. Те седнаха и поръчаха уиски.
— Думата ми беше, че ако искам да видя малко цици и задници, трябва само да го напиша в телевизионен сценарий — каза Фробишър. — „С измъчваща усмивка тя бавно разкопча блузата си. Робата й се плъзна към пода; беше съвсем гола под нея“. Такива работи. После, след няколко седмици, сядам комфортно в собствения си дом и гледам. Това тук е нещо като дразнещо стриптийз шоу, където момичетата винаги се правят, че вършат нещо друго.
Преценката на Роналд Фробишър изглежда беше правилна. Поредица от номера последваха ездачката на кончето, при които голотата се показваше в най-различен несъответстващ контекст — в пожарна, в самолет, в иглу. Понякога участваше повече от една танцьорка, имаше и млад мъж, мускулест, но явно хомосексуален, който отвреме навреме се комбинираше с момичетата в пантомима на банална тема, въоръжен по правило с камшик или друг инструмент за мъчение. Нямаше и следа от Анджелика.
Масите бяха наредени в полукръг, с лице към сцената. Когато някой от предната редица си тръгнеше, друг се придвижваше напред, за да заеме мястото му.
— Искаш ли да отидеш по-напред? — попита Фробишър.
Пърс поклати глава.
— Стига ли ти? — попита Фробишър с надежда.
— Искам да изчакам края.
— Края ли? Да останем тук цяла нощ! Те просто въртят номерата докато стане време за затваряне, не знаеш ли?
— Добре, но още не сме видели всичко — каза Пърс.
Сценичното осветление намаля при гледката на голо момиче, мятащо се като риба в мрежа, провисена от тавана. Последваха слаби аплодисменти от публиката. Завесите се затвориха и зад тях се чу слабо дрънкане на вериги, което достигна до ушите на Пърс. Той стана и се наведе напред, едва сдържайки дъха си.
Записаната музика този път не беше толкова безвкусна, беше по-скоро симфоничен рок, отколкото диско, с много дисторжън от електрическа китара. Завесата се вдигна и разкри голо момиче, точно в същата поза като фотографията на Лили отвън: гола, прикована във вериги към картонена скала, гърчейки и извивайки се в своите окови, устата и очите — широко отворени от страх, дългата коса — развяваща се в струята въздух, духащ от машина за вятър зад кулисите. Но това не беше Анджелика. Беше момичето от люлеещото се конче. Пърс се свлече в стола си, без да е сигурен дали от облекчение, или от разочарование.
— Да вървим — каза той.
— Добре, де, но дай да изчакаме края на този номер — каза Фробишър. — Всъщност, това е първото нещо, което малко от малко ми действа. Май че е от начина, по който веригите се впиват в плътта, така ми се струва.
Пърс трябваше да се съгласи, че спектакълът притежава сила, която липсваше на предишните номера. Голотата, например, беше тематично подходяща. Осветлението и звукът — експресивни: ефект на вълни се прожектираше върху завесата, а шум на прибой се смесваше с китарени акорди. Който и да бе измислил този номер, явно разбираше нещо от Андромеда като архетип, въпреки че накрая беше пародия. Младият хомосексуалист, облечен като Персей, или може би като св. Георги, пристигаше да спаси жертвената девица, но беше прогонен от сцената от друго голо момиче с маска на дракон, което се оказа, че има по-скоро любовни, отколкото насилнически намерения към пленницата. Осветлението притъмня при сцената на лесбийска любов.
— Доста добре — каза Фробишър по стълбите на излизане.
— Хареса ли ви шоуто, момчета? — попита портиерът.
— Какво се е случило с Лили? — попита Пърс.
— Коя?
Пърс посочи фотографията.
— О, искаш да кажеш Лили Папс24?
Фробишър гръмко се разсмя.
— Хубаво име за стриптизьорка.
— Тя сама ли се наричаше така? — попита Пърс.
— Да, Лили Папс, с двойно „п“. Тя напусна преди две седмици. Още не сме направили снимка на новото момиче.
— Какво стана с Лили? Къде мога да я намеря? — каза Пърс.
Мъжът сви рамене.
— Не ме питайте. Тези момичета идват и си отиват. Да ви кажа, Лили беше нещо специално. Не само хубава в тяло, но имаше и мозък. Видя ли номера с дракона? Бива си го, а? Това беше нейна идея.
— За твоя позната ли ставаше дума? — попита Фробишър, когато се отдалечиха от „Клуб Екзотика“.