— Не съм сигурен къде ще бъда това лято — каза Пърс.
— Аз самият смятам да посетя тази конференция — каза Мишел Тардю, поставяйки ръката си върху коляното на Пърс под масата.
— Аз търся едно момиче, разбирате ли — каза Пърс.
— Ах — потръпна Тардю и отдръпна ръката си. „C’est la vie, c’est la narration“. Всеки от нас е субект в търсене на обект. Виждали ли сте между другото един млад човек в черен кадифен костюм?
— Не, за съжаление, не съм — каза Пърс. — Бихте ли ме извинили, трябва да тръгвам.
Навън от хотела, небето отново беше синьо и късното следобедно слънце грееше върху измития, блестящ град. Пърс се качи на едно от лъскавите, покрити с плексиглас туристически корабчета, които се плъзгаха по тесните водни пътища и се провираха под мостовете с безразсъдна скорост, почти жулвайки се едно в друго при разминаване в различни посоки, грачейки обяснения на четири езика от високоговорителите си. Веднъж мярна момиче, разхождащо се по един от мостовете на петдесетина метра пред него, което от такова разстояние изглеждаше като Анджелика, но това, той знаеше много добре, беше само мираж, породен от собственото му желание. Когато корабчето стигна до моста, момичето беше изчезнало.
По-късно вечерта, когато каналите бяха станали дълги, черни огледала, гладко положени между дърветата и уличните лампи, Морис заведе Пърс на разходка из квартала с червените фенери — един лабиринт от улички близо до Нювемаркт. Това беше, както Морис бе обещал, далеч по-шокиращ и необичаен спектакъл от онова, което предлагаше Сохо и като че ли прекалено много за младо момче от Каунти Майо. Във всяка ярко осветена витрина седеше проститутка, облечена само с лека, очертаваща фигурата й роба или прозрачно неглиже и всяка от тях дръзко оглеждаше минувачите за евентуални клиенти. Това наистина бяха улиците на греха, с обектите на мъжка похот, откровено изложени като стока във витрина на магазин. Нужно бе само да влезеш, да уговориш цената, и жената щеше да дръпне плътната тежка завеса и да задоволи желанието ти. Две неща предпазваха този трафик на женска плът от долнопробност. Първото беше интериорът на къщите — безупречно чист и издържан в уютен дребно-буржоазен стил с тапицирани столове, бродирани калъфчици, цветя и безукорно спално бельо, застлано на леглото, което обикновено можеше да се зърне в задната част. Второто бяха самите жени — млади и привлекателни, които в повечето случаи прекарваха времето си заети по домашному с плетене.
— Защо ли го правят? — чудеше се Пърс на глас пред Морис. — Такива хубави момичета на вид. Биха могли да се омъжат и да гледат семейства, вместо да се продават по този начин. — Той внимаваше да не улови погледите на жените, не толкова, защото се боеше да не го омаят, колкото, защото се чувстваше леко засрамен, че наблюдава тяхното себеизлагане, докато той самият е обвит в добродетел. Морис сви рамене.
— Може би те планират да се задомят по-късно. Когато понапечелят.
— Но кой ще се ожени за… момиче, което е вършило такива работи, за да се прехранва?
Морис вървеше пред Пърс по тесния, пълен с народ тротоар. Повечето от хората явно бяха зяпачи, туристи като тях самите, а не сериозни клиенти. Сред навалицата можеха да се видят дори влюбени двойки или женени, разхождащи се, хванати за ръка, смеещи се и смушкващи се един друг, сякаш извличаха огромно сексуално удоволствие от атмосферата на сексуална свобода. Кой знае защо, това депресира Пърс повече, отколкото всеки друг компонент на сцената и го накара да се почувства още по-натъжен заради момичетата във витрините.
И тогава той я видя — в една къща с ниска червена врата и номер тринадесет върху нея. Анджелика. Бе вън от всяко съмнение, това беше Анджелика. Тя не беше седнала във витрината, а в малка приемна, на шезлонг край лампион с розов абажур, и лакираше ноктите си, така съсредоточена върху заниманието си, че дори не вдигна поглед, когато той спря на тротоара и впери невярващи очи във витрината. Дългата й черна коса бе свободно пусната върху раменете й, облечена бе в дълга черна рокля с дълбоко деколте от някакъв блестящ плат. Лакът на ноктите й беше ярко червен. Когато изпъна ръка, за да огледа ефекта на светлината от лампата, изглеждаше сякаш е потопила пръстите си в прясна кръв.
Пърс отмина замаян. Усещаше, че нещо го дави, не му достигаше въздух. Сблъска се слепешката в друг пешеходец, спъна се в бордюра на тротоара, чу остро скърцане на спирачки и се намери проснат върху предния капак на една лека кола, чийто шофьор, показал се от прозорчето, ядосано му крещеше на холандски или немски.