В действителност, самият екипаж изглеждаше така, сякаш имаше нужда от съвет и помощ. Пърс рядко бе виждал три млади жени да изглеждат толкова уплашени. Малко по малко страхът им се предаде на пасажерите. Ужасът на последните се увеличаваше и от силната турбулентност, в която навлезе летателният апарат, преди да започне спускането. Въпреки че това нямаше нищо общо със спуканата гума, някои технически неграмотни хора направиха обратното заключение и взеха да издават страхливи писъци или набожни възклицания, докато самолетът се накланяше и подрусваше във въздуха. Някои се зачетоха в пластмасовите карти с инструкции по техника на безопасност, пъхнати отзад на всяка седалка, на които имаше разноцветни схеми на аварийните изходи и неубедителни рисунки на пасажери, весело плъзгащи се по надувни улеи, като деца на пързалка в детски кът. Други, по-практични, изтегляха спасителните жилетки изпод седалките си и се опитваха да ги облекат. Стюардесите подтичкваха объркано нагоре-надолу по пътеката, разубеждавайки хората да не надуват спасителните си жилетки и парирайки спешните поръчки за алкохолни напитки.
Безразличен към живота, Пърс наблюдаваше поведението на тези около него с безстрастно любопитство. От мястото му екипажът в кабината се виждаше добре. Той се загледа в главната стюардеса, която взе микрофона от една ниша близо до кухненското помещение, прочисти гърло и се приготви да направи съобщение. Изражението й беше тържествено.
— Дами и господа — каза тя с провинциално произношение, — получи се молба от пасажер да кажем заедно молитвата за разкаяние. Има ли свещеник на борда, който би желал да ни води в тази молитва? — тя зачака напрегнато с поглед, насочен по дължината на самолета (завесата между клубна и икономична класа беше дръпната да не пречи) за знак от някой доброволец. Другата стюардеса дойде от секцията на икономична класа, поклащайки глава: „Нямаме късмет, Мойра“ — прошепна тя на главната стюардеса. „Нали знаеш как е, точно когато ти трябва свещеник, няма ни един. Няма дори монахиня“. „Какво да правя?“ — каза Мойра притеснено с ръка на микрофона. „Ще трябва ти сама да кажеш молитвата“. Мойра изглеждаше отчаяна. „Забравила съм я“ — изхленчи тя. „Не съм ходила на изповед, откакто вземам противозачатъчни“. „О, Мойра, не си ми казвала, че вземаш хапчета“. „Ти я кажи, Бриджит“. „О, аз не бих могла“. „Можеш, можеш. Нали казваше, че си била «дете на Дева Мария»?“ Главната стюардеса каза в микрофона:
— Тъй като на борда очевидно няма свещеник, колежката ми Бриджит О’Тул ще ни води в молитвата за разкаяние. — Тя пъхна микрофона в ръцете на смаяната Бриджит, която го погледна така, сякаш очакваше всеки момент да я ухапе. Самолетът се вдигна и падна гадещо. Двете момичета, загубили равновесие, се вкопчиха една в друга за подкрепа.
— В името на Отца … — подсказа шепнешком Мойра.
— В името на Отца и Сина и Светаго Духа — пресипнало каза Бриджит в микрофона. Тя го закри с длан и шепнешком се тросна: „Паметта ми е празна. Не мога да си спомня молитвата“. „Добре тогава, кажи която молитва знаеш“ — настоя Мойра. — „Каквото ти дойде наум“.
Бриджит стисна здраво очи и поднесе микрофона към устните си.
— За това, което скоро ще получим — каза тя, — нека Бог ни направи истински благодарни.
Пърс все още се смееше, когато след десет минути те кацнаха, напълно благополучно, на летището в Шанън. Бриджит му се усмихна глупаво на излизане от самолета.
— Извинете за тревогата, г-не — измънка тя.
— Ни най-малко — каза той. — Вие ми върнахте апетита за живот.
Той отиде в Ирландската туристическа агенция и попита може ли да наеме селска къща в Конемара.
— Искам нещо много тихо и изолирано — каза той. Беше решил какво да направи с остатъка от парите и отпуската. Щеше да си купи кола на старо, да напълни задната седалка с книги и листи за писане, да си вземе достатъчно „Гинес“ и касетофона с песните на Боб Дилън, и да прекара лятото в някой скромен еквивалент на самотната кула на Ийтс, зает с писане на поезия.
Докато изчакваше разговорите по телефона, преди да получи отговор, той разгърна някаква брошура, рекламираща кредитните карти „Америкън Експрес“, и като нямаше какво друго да прави, попълни един формуляр за заявка.