Ханя Янагихара — Малък живот
Посвещавам на Джаред Холт с приятелски чувства и любов
I
Лиспенард стрийт
1
Единайсети апартамент беше само с един дрешник, затова пък имаше малък балкон с плъзгаща се остъклена врата, откъдето той видя някакъв мъж — седеше от другата страна на улицата и пушеше само по тениска и къс панталон, въпреки че беше октомври. Уилем вдигна ръка и му махна, но той не отговори.
Когато Уилем влезе в спалнята, Джуд си играеше с вратата на дрешника, отваряше я и я затваряше.
— Има само един гардероб — каза той.
— Няма страшно — отвърна Уилем. — Бездруго нямам какво да слагам в него.
— Аз също. — Те се усмихнаха един на друг. След тях в стаята влезе брокерката. — Взимаме го — рече ѝ Джуд.
Но след като се върнаха в кабинета ѝ, им казаха, че все пак няма да могат да вземат жилището.
— Защо? — попита я Джуд.
— Не печелите достатъчно, не можете да покриете наема за половин година, нямате и спестявания — обясни брокерката, изведнъж бе заговорила троснато.
Беше проверила кредитните им карти и банковите им сметки и накрая беше отсъдила, че има нещо гнило двама мъже, които още не са навършили трийсет и не са двойка, да се опитват да наемат жилище само с една спалня в доста забутана (но въпреки това скъпа) част от Двайсет и пета улица.
— Имате ли човек, който да ви стане гарант? Някой началник? Родители?
— Родителите ни са починали — побърза да каже Уилем.
Брокерката въздъхна.
— В такъв случай ви предлагам да нямате чак такива очаквания. При вашите финансови възможности никой няма да ви даде под наем жилище в добре поддържана сграда.
След това тя се изправи с вид на човек, който няма какво повече да каже, и погледна многозначително вратата.
Докато обаче го разказваха на Джей Би и Малкълм, те го обърнаха на шега: навсякъде в жилището имало миши изпражнения, човекът отсреща приличал на ексхибиционист, брокерката се е ядосала, защото е флиртувала с Уилем, а той не ѝ е отвърнал със същото.
— На кого ли му е притрябвало да живее на Двайсет и пета и Второ авеню? — попита Джей Би.
Седяха във „Фо Виет Хуон“ в Китайския град, където се срещаха два пъти месечно, за да вечерят заедно. Кой знае защо, фо1 сладнеше, лимоновият сок беше с дъх на сапун и всеки път поне един от тях лягаше болен, но въпреки това те продължаваха да идват тук къде по навик, къде по необходимост. Във „Фо Виет Хуон“ получаваш за пет долара купичка супа или сандвич, можеш да си поръчаш и ядене за осем-десет долара, но порциите бяха много по-големи и човек можеше да задели половината за другия ден или за по-късно вечерта. Само Малкълм никога не дояждаше всичко и не взимаше каквото е останало за вкъщи, а щом приключеше да се храни, слагаше чинията си в средата на масата, та Уилем и Джей Би, които вечно бяха гладни, да доядат каквото е останало.
— Със сигурност не ни е притрябвало да живеем на Двайсет и пета и Второ авеню, Джей Би — каза търпеливо Уилем, — но всъщност нямаме избор. Нямаме пари, забрави ли?
— Не разбирам защо не останете, където сте — заяви Малкълм, който побутваше из чинията гъбите и тофуто — винаги си поръчваше едно и също: кладници и задушено тофу в мазен кафяв сос, — докато Уилем и Джей Би го наблюдаваха.
— Е, аз не мога да остана — отговори Уилем. — Забрави ли? — Последните три месеца сигурно го бе обяснявал поне десетина пъти на Малкълм. — Приятелят на Мерит се нанася, затова аз трябва да се изнеса.
— Но защо да трябва?
— Защото договорът за наема е на името на Мерит, Малкълм — каза Джей Би.
— О! — възкликна Малкълм. После замълча. Често забравяше подробности, които според него не бяха особено важни, но явно не му и пречеше, че другите нервничат от това. — Ами да. — Той премести гъбите в средата на масата. — Но ти, Джуд…
— Не мога да стоя вечно у вас, Малкълм. Все някога майка ти и баща ти ще ме убият.
— Майка ми и баща ми те обичат.
— Много мило, че го казваш. Но ще престанат да ме обичат, ако не се изнеса, и то бързо.
От четиримата само Малкълм още живееше вкъщи и както Джей Би обичаше да повтаря, стига да имаше къщата на Малкълм, и той щеше да живее там. Не че къщата на Малкълм бе кой знае колко величествена, всъщност бе стара и зле поддържана, веднъж Уилем плъзна ръка по перилата и веднага му се заби треска, затова пък беше голяма истинска градска къща в горния край на Ист Сайд. Наскоро сестрата на Малкълм Флора, която беше три години по-голяма от него, се бе изнесла от приземния етаж и като временно решение Джуд бе заел мястото ѝ, но родителите на Малкълм все някога щяха да си го поискат, за да го преоборудват за литературната агенция на майка му, а това означаваше, че Джуд (той бездруго го смяташе за голямо изпитание да слиза по стълбището) трябва да си потърси жилище.