И наистина не им каза, макар че накрая нямаше значение, понеже Малкълм и Джей Би също вече виждаха колко го боли, пък било то и само няколко пъти, при това не толкова силно, както онази вечер.
Уилем не го обсъди нито веднъж с Джуд, но през следващите години го виждаше да се мъчи от всякакви болки, силни и по-притъпени, виждаше го как се смръщва, ако го присвие някъде, а понякога, когато болката ставаше непоносима, да повръща, да се сгърчва на земята или просто да губи съзнание, да припада и да изключва напълно, както сега във всекидневната. Но макар да беше човек, който си държи на думата, дълбоко в себе си Уилям недоумяваше защо така не е повдигнал въпроса пред Джуд, защо не го е накарал да обсъдят какво изпитва, защо не се осмелява да направи каквото инстинктът му е подсказвал стотици пъти: да седне до него и да разтрие краката му, да намачка хубаво непокорните нервни окончания, докато те отново започнат да му се подчиняват. Вместо това се криеше в банята и се чудеше с какво да си запълни времето, докато един от най-скъпите му приятели седеше сам, без никого до себе си, на няколко метра, на онова отвратително канапе и изминаваше бавния, тъжен самотен път обратно към съзнанието, обратно към земята на живите.
— Страхливец — каза Уилем на отражението си в огледалото в банята.
Лицето му го погледна, уморено от погнуса. Откъм всекидневната долиташе само тишина, но Уилем отиде да застане в края ѝ така, че да не се вижда, и зачака Джуд да се върне при него.
— Това там е смрадлива дупка — бе казал Джей Би на Малкълм и макар да не грешеше — Малкълм настръхна само при вида на входа, — той се прибра тъжен и за пореден път се запита дали наистина е за предпочитане и занапред да живее с родителите си, а не в своя си смрадлива дупка.
Разумно погледнато, би трябвало да си остане, разбира се, там, където е. Изкарваше колкото да не е без хич, работеше като луд, а къщата на родителите му бе толкова голяма, че на теория, стига да решеше, Малкълм можеше да не ги вижда изобщо. Освен че бе заел целия четвърти етаж (който, честно казано, не бе кой знае колко по-уютен от смрадлива дупка, толкова разхвърляно беше — майка му бе престанала да праща прислужницата да чисти горе, след като Малкълм ѝ се беше разкрещял, че Инес е счупила един от макетите му), той имаше достъп до кухнята и пералнята, а също до камарата вестници и списания, за които майка му и баща му бяха абонирани, веднъж в седмицата добавяше и дрехите си в огромната платнена торба, която майка му оставяше на път за работа в химическото чистене, а Инес прибираше на другия ден. То се знае, че не се гордееше особено с начина си на живот, както и с това, че уж беше на двайсет и седем, а майка му и досега му звънеше в службата, преди да поръча продуктите за седмицата, за да го пита дали му се ядат ягоди и какво иска днес за вечеря — пъстърва или костур.
Щеше да бъде по-лесно, ако майка му и баща му спазваха като Малкълм същото разделение на пространството и времето. Освен че очакваха от него да закусва с тях всяка сутрин и да обядва в неделя, често му идваха на нещо като гости: оповестяваха светското събитие, като чукаха на вратата и едновременно натискаха дръжката, а Малкълм им обясняваше отново и отново, че в такъв случай няма никакъв смисъл да чукат. Знаеше, че се вдетинява ужасно и се държи като пръв неблагодарник, но се случваше да го е страх да се прибере заради неизбежните светски разговори, които трябваше да изтърпи, преди да го пуснат да се шмугне като тийнейджър горе. Ужасяваше се от мисълта да остане в къщата без Джуд: докато той живееше у тях на приземния етаж, който уж бе по-обособен от неговия, родителите му си бяха създали блажения навик да се отбиват при него и понякога се случваше Малкълм да слезе, за да се види с Джуд, и да завари там баща си, който му четеше поредната си скучна до смърт лекция. Именно баща му харесваше най-много Джуд и често казваше на Малкълм, че той притежавал наистина интелектуална задълбоченост и широта — за разлика от другите му приятели, които всъщност си били развейпрах, — а в негово отсъствие баща му удостояваше именно Малкълм със заплетените си разкази за пазара, за промените в световните финанси и за разни други неща, които не го вълнуваха особено. Всъщност понякога подозираше, че баща му би предпочел за син Джуд: двамата с него бяха завършили право в един и същ университет. Съдията, при когото Джуд бе карал стажа си, бе наставник и на баща му в първата юридическа кантора. И Джуд беше помощник-прокурор в криминалния отдел на Прокуратурата на САЩ, съвсем същото място, където като млад бе работил и баща му.
— Помни ми думите, това хлапе ще стигне далеч. — Или: — Толкова рядко срещаш човек, който още в началото на кариерата си ще бъде звезда, наистина изгряла сама — оповестяваше често баща му на него и на майка му, след като поговореше с Джуд, при това го правеше със самодоволен вид, сякаш имаше някаква заслуга за гения на Джуд, и в такива мигове Малкълм се виждаше принуден да избягва да гледа майка си в лицето, за да не вижда съчувствието върху него.