Щеше да бъде по-лесно и ако Флора още живееше тук. Докато тя се готвеше да се изнесе, Малкълм се опита да ѝ каже, че не е зле да ѝ стане съквартирант в двустайното жилище на Бътун стрийт, но тя или наистина не схвана многобройните му намеци, или просто предпочете да не ги разбере. Флора уж не възразяваше, че родителите им настояват те да прекарват толкова много време с тях, което означаваше, че Малкълм можеше да стои по-дълго в стаята си и да прави макети на къщи, вместо да кисне долу в кабинета и да гледа поредния филм от някой от безкрайните Озу фестивали6. Като по-млад се обиждаше и се сърдеше, задето баща му предпочита Флора, и то толкова очебийно, че го обсъждаха и семейните приятели. „Флора Фурията“, ето как я наричаше баща им (или в различни периоди от тяхното тийнейджърство Флора Фантастичната, Флора Фамозната, макар и винаги одобрително) и дори днес, когато Флора гонеше трийсетте, се прехласваше по нея.
— Фурията каза най-остроумното нещо днес — заявяваше той на вечеря, все едно Малкълм и майка му не говореха редовно с нея, или пък след ранен обяд в центъра, недалеч от жилището на Флора: — Защо Фурията трябваше да се преселва толкова далеч от нас? — макар и тя да живееше само на петнайсетина минути път с кола от тях.
(За Малкълм това бе особено дразнещо, понеже баща му все разказваше някакви сърцераздирателни истории как като малък се бил преселил от Гренадини в Куинс и как оттогава неизменно се чувствал разкъсван между две държави, а също че няма да е зле някой ден и Малкълм да разбере какво е да се чувстваш преселник в нова държава, понеже това наистина щяло да го обогати като човек, да му разкрие толкова нужните нови хоризонти и така нататък и така нататък. Но Малкълм не се и съмняваше, че баща му направо ще се разпадне на съставните си части, ако Флора дръзне някога да се изсели от острова7, камо ли в друга държава.)
Самият Малкълм си нямаше прякор. Случваше се баща му да се обърне към него с фамилното име на някой друг известен Малкълм: „Екс“8, „Макларън“9, „Макдауъл“10 или „Мъгъридж“11, на когото се предполагаше, че е кръстен, но на него това му звучеше не толкова като проява на обич, а по-скоро като упрек, като напомняне какъв би трябвало да е, а определено не е.
Понякога — често — на Малкълм му се струваше, че е смешно още да се притеснява, камо ли пък да страда, задето баща му май не го харесва много-много. Твърдеше го дори майка му.
— Сам знаеш, че тате не влага нищо лошо — току повтаряше тя след поредния хвалебствен монолог в прослава на Флора и нейното превъзходство, а Малкълм се разкъсваше между желанието да ѝ повярва и раздразнението, че майка му и досега нарича баща му „тате“, и само изсумтяваше или промърморваше нещо, за да ѝ покаже, че му е все тая.
Понякога — все по-често — се дразнеше и че посвещава толкова много време да мисли изобщо за родителите си. Беше ли нормално? Нямаше ли нещо жалко в това? Все пак той беше на двайсет и седем! Това ли се случваше, когато живееш с родителите си? Или само при него беше така? Това със сигурност бе възможно най-силният довод да се изнесе: щеше да престане да е такова дете. Вечерно време, докато родителите му долу следваха обичайните си навици: миеха си лицата, при което старите тръби потропваха, а после внезапно се възцаряваше тишина, тъй като бяха спрели отоплението във всекидневната и това по-добре от всеки часовник показваше, че е единайсет, единайсет и половина, полунощ, той съставяше списъци с въпросите, които трябва да реши, и то бързо, догодина: работата (в пълен застой), любовта (несъществуваща), сексуалната ориентация (неизяснена), бъдещето (несигурно). Четирите точки винаги бяха едни и същи, макар че степенуването им по важност се променяше. Също толкова неизменна бе способността му да определи точната диагноза по всяка от точките, съчетана с пълната му неспособност да намери някакво решение.
На другата сутрин се будеше, преизпълнен с решимост: днес ще се изнесе оттук и ще каже на майка си и баща си да го оставят на мира. Но щом слезеше долу, заварваше там майка си, която му правеше закуска (баща му отдавна бе отишъл на работа) и му съобщаваше, че днес ще купува билетите за Сейнт Бартс, където ходеха всяка година, и той да ѝ кажел колко дни смята да прекара заедно с тях. (Родителите му и досега му плащаха почивките. Той за нищо на света не би го споменал пред приятелите си.)
6
Един от основните италиански кинофестивали за късометражни филми, провежда се от 1992 г. в седем града в Северна Италия. — Б.пр.
8
Малкълм Екс (1925 — 1965), мюсюлмански проповедник и борец за гражданските права на чернокожите в САЩ. — Б.пр.
9
Малкълм Макларън (1946-2010), английски импресарио, художник, изпълнител, музикант и моден дизайнер, известен с новаторския начин, по който съчетава всички тези области. — Б.пр.
10
Малкълм Макдауъл (род. 1943), английски актьор, често изпълнява ролята на злодея. — Б.пр.
11
Малкълм Мъгъридж (1902 — 1990), британски журналист и сатирик. В началото симпатизира на левицата, но по-късно става заклет антикомунист. — Б.пр.