Както се изразяваше самият той, сега изживяваше „косматия си период“. Наскоро бе решил да си почине от рисуването и да прави скулптури от черна коса. Почивните дни и за тримата бяха изтощителни, те обикаляха заедно с Джей Би по всички бръснарници и фризьорски салони в Куинс, Бруклин, Бронкс и Манхатън и чакаха отвън, докато той молеше собствениците да му дадат отрязаните кичури коса, които им се намират, а после влачеше все по-тежката торба с коса след себе си по улицата. Сред ранните му творби бяха „Боздуганът“, топка за тенис, от която Джей Би беше смъкнал покритието, после я беше разрязал наполовина, беше я напълнил с пясък, а след това я беше намазал с лепило и я беше овъргалял в килима от косми, мърдащи така, че наподобяваха подводни водорасли, и „Делници“ — различни домашни потреби: шпатула, телбод, чаша за чай, покрити с кичурчета коса. Сега работеше върху мащабен проект, който отказваше да обсъжда, освен в най-общи линии, но се подразбираше, че Джей Би смята да разреши и да сплете множество кичури, така че те да се превърнат в наглед безкрайно въже от къдрава черна коса. Предишния петък ги беше прилъгал да отидат при него с обещанието за пица и бира, за да му помогнат да сплита кичурите, но след дългите часове досаден труд се разбра, че така и няма да получат нито пица, нито бира, затова се разотидоха донякъде подразнени, но не много учудени.
Всички бяха отегчени от този проект с косата, макар и Джуд — единствен сред тях — да смяташе, че творбите са прекрасни и някой ден ще бъдат смятани за значими. В знак на благодарност Джей Би беше дал на Джуд покрита с косми четка за коса, после обаче си прибра подаръка, понеже приятелят на бащата на Езра май прояви интерес да я купи (това не се случи, но Джей Би така и не върна четката на Джуд). Проектът с косата се оказа труден в много отношения — друга вечер, когато тримата отново бяха изнудени да отидат в Малката Италия, за да търсят още и още коса, Малкълм беше подметнал, че косата смърди. Което си беше вярно — не че тя миришеше на нещо неприятно, но от нея просто се носеше острия метален мирис на немита глава. Джей Би обаче направо се вбеси и нарече Малкълм негър, който сам не може да се понася, Чичо Том и предател на расата, а Малкълм, който рядко избухваше, но задължително кипваше от такива обвинения, лисна виното си в най-близката торба с коса, стана и излезе с гръм и трясък. Джуд забърза след него, доколкото можеше, а Уилем остана да усмирява Джей Би. След ден двамата се сдобриха, но Уилем и Джуд продължиха да се сърдят (пък било то и несправедливо, както знаеха) на Малкълм, понеже през почивните дни в края на седмицата отново бяха в Куинс и обикаляха от бръснарница на бръснарница в опит да възстановят торбата с коса, съсипана от него.
— Как е животът на черната планета? — попита сега Уилем Джей Би.
— Черен — отвърна Джей Би и натъпка плитката, която се опитваше да разплете, обратно в торбата. — Хайде да тръгваме, казах на Аника, че в един и половина ще сме там.
Телефонът върху бюрото му иззвъня.
— Няма ли да вдигнеш?
— Ще се обадят пак.
Докато прекосяваха центъра, Джей Би почна да се оплаква. Засега се бил насочил да омайва главно един старши редактор на име Дийн, на когото викали Дий Ан. Тримата бяха ходили на купон в жилището на родителите на един от младши редакторите в „Дакота“, където всички стаи бяха направо натъпкани в произведения на изкуството. Докато Джей Би си говореше в кухнята с колегите, Малкълм и Уилем бяха обиколили заедно жилището (къде ли е бил онази вечер Джуд? Сигурно на работа) и бяха разгледали няколкото платна на Едуард Бъртински2 в спалнята за гости, поредицата водни кули на Бехер3, накачени на четири редици от по пет над писалището в кабинета, огромното платно на Гурски4, което сякаш се рееше над лавиците до средата на стената в библиотеката, и стената в главната спалня, покрита от край до край с творби на Диан Арбъс5, разположени толкова близо една до друга, че от самата стена се виждаха само по няколко сантиметра горе при тавана и долу при пода. Тъкмо се възхищаваха на снимка на две миловидни момичета със синдром на Даун, които си играеха по прекалено впити и прекалено детски бански костюми пред фотоапарата, когато до тях се приближи Дийн. Беше висок, но лицето му беше малко като на гризач и сипаничаво, от което той изглеждаше някак кръвожаден и ненадежден.
2
Едуард Бъртински (р. 1955), канадски фотограф и художник, известен най-вече със снимките си на промишлени пейзажи. — Б.пр.
3
Бернд и Хила Бехер са сред най-влиятелните личности в германската следвоенна фотография. — Б.пр.
4
Андреас Гурски (р. 1955), германски фотограф, известен с огромните си снимки на пейзажи и на архитектурни паметници, обикновено правени отгоре. — Б.пр.
5
Диан Арбъс (1923 — 1971), американска фотографка, известна с това, че снима парадоксалното и необичайното: джуджета, нудисти, циркови артисти. — Б.пр.