За пари не мислеше. Някой ден щеше да наследи огромно състояние. Не знаеше колко огромно, но и никога не бе смятал за нужно да се интересува, както и никой не бе смятал за нужно да му казва, от което той всъщност разбираше, че наистина е огромно. Е, не като при Езра, разбира се, но знае ли човек, може пък да беше като при Езра. Родителите на Малкълм живееха много по-скромно от възможностите си, защото майка му не понасяше просташкото перчене с богатство, и затова Малкълм не знаеше дали живеят между „Лексингтън“ и „Парк“, защото не им е по джоба да живеят между „Медисън“ и Пето авеню, или живеят между „Лексингтън“ и „Парк“, тъй като майка му смята за лош тон да живеят между „Медисън“ и Пето авеню. Искаше му се и той да печели добре и някой ден щеше да го постигне. Но не беше от децата на богаташите, които се терзаеха по въпроса. Щеше да се постарае да изкарва добри пари, това обаче не зависеше само от него.
Виж, за секса и сексуалната удовлетвореност трябваше да поеме отговорност сам. За липсата на полов живот не можеше да вини избора си на работа с ниско заплащане, както и родителите си. (Или пък можеше? Като малък Малкълм трябваше да търпи дългите милувки на родителите си, които често се прегръщаха направо пред него и Флора, и сега се питаше дали тази показна обиграност не е притъпила в него духа на надпреварата.) Последната му истинска връзка беше отпреди повече от три години с жена на име Имоджин, която го заряза, за да стане лесбийка. Дори сега той не бе наясно дали наистина е бил физически привлечен от Имоджин, или просто му е олекнало, че има до себе си човек, който да взима вместо него решенията. Наскоро бе срещнал Имоджин (също архитектка, макар и в обществена организация, която проектираше експериментални жилища за хора с ниски доходи — тъкмо работата, към която, както чувстваше Малкълм, той би трябвало да се стреми, въпреки че дълбоко в себе си знаеше колко му е чужда) и ѝ беше подметнал заядливо — само на шега! — че неволно я е тласнал към лесбийството. Но Имоджин скочи като ужилена и му заяви, че открай време била лесбийка и се е хванала с него, защото изглеждал ужасно объркан сексуално и тя се е надявала да му помогне да се поограмоти.
След Имоджин обаче нямаше никого. Ох, какво ли му беше сбърканото? Сексът, сексуалността: и това бяха неща, които би трябвало да си е изяснил в колежа, последното място, където подобна несигурност не само се смяташе за приемлива, но и се насърчаваше. След като навърши двайсет, се опита да се влюбва и да разлюбва различни хора: приятелки на Флора, състудентки, една от клиентките на майка му, писателка с дебютен снобски роман за сексуално объркан пожарникар, и пак не разбра кой точно го привлича. Често си мислеше, че не е толкова лошо да си обратен (колкото и да му бе непоносима тази мисъл, това, както и расовата принадлежност, му се струваше някак си свързано с живота в колежа, с идентичност, в която се вживяваш за кратко, докато съзрееш за по-благоприлични и практични дни) най-вече заради съпътстващите го политически възгледи и каузи и естетически вкусове. Явно му липсваше усещането за жертвеност, уязвимост и постоянен гняв, което носеше в себе си всеки чернокож, но беше сигурен, че споделя интересите, присъщи на гейовете.
Представяше си, че е почти влюбен в Уилем, а понякога и в Джуд, и в работата се улавяше, че не може да откъсне очи от Едуард. Понякога забелязваше, че и Доминик Чан се е загледал в него, и това го спираше, защото последният човек, на когото искаше да прилича, бе тъжният четиресет и пет годишен Доминик, зяпнал свой подчинен във фирма, където никога нямаше да го направят съдружник. Преди няколко седмици бе отишъл в почивните дни у Уилем и Джуд, за да вземе мерки за библиотека, която да проектира, Уилем се бе навел пред него, за да вземе от канапето метъра, и изведнъж на Малкълм му стана непоносимо да е толкова близо до него, затова се бе извинил, бе казал, че трябва да отскочи до службата, и си бе тръгнал толкова неочаквано, че Уилем бе извикал след него.
Наистина бе отишъл в офиса и без да обръща внимание на есемесите на Уилем, бе седнал пред компютъра, беше се загледал невиждащо във файла отпред и за пореден път се бе запитал защо изобщо се е хванал да работи в „Ратстар“. Най-лошото бе, че отговорът бе съвсем очевиден и не се налагаше той да пита: беше дошъл тук, за да смае родителите си. В последния курс архитектура Малкълм трябваше да избира: можеше да се обедини с двама свои колеги, Джейсън Ким и Сонал Рамс, които си бяха направили фирма с пари от бабата и дядото на Сонал, или да започне работа в „Ратстар“.