Затова нямаха нищо против Джей Би да реши вместо тях — поне в този случай. Пресметнаха, че без проблем могат да поканят двайсет и пет души или с проблем четиресет.
— В такъв случай нека са четиресет — побърза да вметне Джей Би, както и очакваха, но после, след като отидоха в жилището, съставиха списък само с двайсет души, при това все техни приятели и приятели на Малкълм, понеже знаеха, че така и така Джей Би ще покани повече хора, отколкото са определили, ще повика приятели, приятели на приятелите, дори не-приятели, колеги, бармани и продавачки, докато мястото се пренасели дотолкова с тела, че дори и да отвореха всички прозорци, за да влезе малко нощен въздух, пак нямаше да разсеят мъглата от горещина и дим, която неминуемо щеше да надвисне.
— И не се престаравайте — беше другото, което Джей Би каза, но Уилем и Малкълм знаеха, че предупреждението е отправено единствено към Джуд, който имаше склонност наистина да усложнява излишно нещата, по цели нощи да прави камари соленки, при положение че всички щяха да се задоволят и с пица, предварително да чисти жилището, сякаш някой изобщо щеше да забележи дали по пода има песъчинки, които скърцат под краката, и дали по мивката се виждат засъхнали петна от сапун и остатъци от вчерашната закуска.
Вечерта преди купона бе необичайно топла за сезона, толкова топла, че Уилем тръгна да се прибира пеш трите километра от „Ортолан“ до жилището, където се носеше тежката маслена миризма на сирене, тесто и копър, сякаш той изобщо не си бе тръгвал от работа в ресторанта. Постоя малко в кухнята: пипна издутите топчета сладки и соленки, оставени да изстинат, за да не се слепнат, погледна купчината пластмасови съдини, напълнени с дъхави курабийки и кекс, и усети лека тъга — същата, обзела го, след като забеляза, че Джуд все пак е почистил, — защото знаеше, че те ще бъдат излапани, изгълтани цели заедно с бирата и че за тях новата година ще започне с това, че навсякъде ще намират трохи от тези красиви сладки, стъпкани и смачкани по пода. Джуд вече спеше в стаята, прозорецът беше отворен и от тежкия въздух Уилем се размечта за пролет, за дървета, окичени с жълти цветове, за ято косове с криле, сякаш лакирани, сякаш намазани със зехтин, които се плъзгат безшумно по небето с цвят на море.
Когато се събуди обаче, времето пак се беше променило и трябваше да мине малко време, докато Уилем забележи, че трепери и звуците в съня му са били вятър, че някой го разтърсва, за да го събуди, че някой — и то не птици, а човешки глас — повтаря името му:
— Уилем, Уилем.
Обърна се и се подпря на лакът, ала видя Джуд само отчасти: първо лицето, после, че държи пред себе си с дясната ръка лявата, която е омотал в нещо — както осъзна Уилем, с хавлиената кърпа, която се белееше в здрача така, сякаш от самата нея идва светлина, а той я загледа като омагьосан.
— Извинявай, Уилем — каза Джуд с глас, толкова спокоен, че за миг той си помисли, че сънува, и спря да слуша, затова Джуд трябваше да повтори: — Случи се нещо неприятно, Уилем, извинявай, трябва да ме заведеш при Анди.
Накрая той се събуди.
— Какво се е случило?
— Порязах се. Без да искам. — Джуд замълча. — Ще ме заведеш ли?
— Да, разбира се — отвърна, но още беше объркан, още беше сънен и като в унес се облече в тъмното, после излезе при Джуд в антрето, където той го чакаше, отиде с него на „Канал“ и понечи да свърне към метрото, но Джуд го дръпна:
— Според мен трябва да спрем такси.
В таксито — Джуд каза на шофьора адреса със същия глух тих глас — Уилем вече се бе поразсънил и видя, че Джуд още държи хавлиената кърпа.
— Защо си взел и кърпата? — попита.
— Казах ти — порязах се.
— Но… толкова ли лошо?
Джуд сви рамене и Уилем забеляза чак сега, че устните му са станали със странен цвят, с не-цвят, въпреки че може би беше от светлината на уличните лампи, която, докато таксито ги отнасяше на север, се удряше и се плъзгаше по лицето му, обагряше го в жълто и охра — като оток, — в болезнено ларвено бяло. Джуд опря глава в прозореца и затвори очи — именно тогава Уилем усети, че му се гади, че го е страх, макар и да не можеше да определи защо, знаеше само, че пътуват в такси, че се е случило нещо, неясно какво, ала нещо лошо, че той не разбира нещо важно и същностно, че влажната топлина отпреди няколко часа е изчезнала и светът се е върнал към ледената си строгост, към суровата жестокост от края на годината.