— Защо ми го казваш? — попита Уилем.
— Защото смятам, че трябва да го сменим — отвърна Джуд.
— Не е ли все едно, щом само ти знаеш как се отваря?
Нямаха излишни пари за ключар, не можеха да се охарчват и за проблем, който не беше никакъв проблем. Не можеха да повикат и домоуправителя: вече след като се бяха нанесли, Аника си призна с половин уста, че на хартия нямала право да преотдава под наем жилището, но стига да не създават неприятности, домоуправителят нямало да ги закача. Затова те се стараеха да не създават неприятности: сами си поправяха, ако нещо се повредеше, сами си мажеха стените, сами си потягаха водопровода и канализацията.
— За всеки случай — заяви Джуд. — Просто искам да знам, че сме в безопасност.
— Джуд — рече той. — Ще бъдем в безопасност. Няма да се случи нищо. Никой няма да проникне тук. — А после, когато Джуд продължи да мълчи, той въздъхна, предаде се. — Утре ще повикам ключар.
— Благодаря ти, Уилем — бе отговорил Джуд.
В крайна сметка обаче така и не повика.
Това се беше случило преди два месеца, а сега стояха на студа горе на покрива и онзи прозорец беше единствената им надежда.
— Мамка му, мамка му — простена той. Цепеше го глава. — Само ми кажи как да го отворя и ще го направя.
— Трудно е — отвърна Джуд. Вече бяха забравили, че Малкълм и Джей Би стояха там и ги гледаха, Джей Би мълчеше както никога. — Няма да мога да ти обясня.
— Да, знам, че ме мислиш за тъп малоумник, но все ще схвана, ако употребяваш простички думи — тросна се той.
— Уилем — изненада се Джуд и известно време мълча. — Друго имах предвид.
— Знам — рече той. — Извинявай. Знам. — Пое си дълбоко въздух. — И да тръгнем да го правим — макар и да смятам, че не бива, — как изобщо ще те спуснем долу?
Джуд отиде в края на покрива, обточен от всички страни с плосък отгоре парапет до прасците, и надзърна надолу.
— Ще седна на парапета с лице навън, точно над аварийното стълбище — обясни той. — После вие двамата с Джей Би сядате до мен. Хващате ме всеки с две ръце за китката и ме спускате. Когато вече не можете да се пресегнете, ме пускате и аз се приземявам на площадката.
Той се засмя, толкова опасно и глупаво звучеше.
— И да го направим, как ще стигнеш прозореца на спалнята?
Джуд го погледна.
— Налага се да ми се доверите, че ще се справя.
— Тъпо е.
Намеси се и Джей Би.
— Друг изход няма, Уилем. Тук ще премръзнем.
И наистина още му беше топло само защото беше вбесен.
— Наистина ли не си забелязал, Джей Би, че цялата му ръка е бинтована?
— Но аз се чувствам добре, Уилем — възрази Джуд още преди Джей Би да отговори.
Още десет минути двамата спориха, накрая Джуд отиде решително при парапета.
— Ако не ми помогнеш ти, Уилем, ще го направи Малкълм — оповести той, макар че и Малкълм изглеждаше не по-малко ужасен.
— Не — каза той. — Аз.
И така, двамата с Джей Би приклекнаха и се притиснаха към стената, хванали и с двете ръце Джуд за китките. Вече беше толкова студено, че той почти не усещаше пръстите си. Беше хванал Джуд за лявата ръка и единственото, което чувстваше, бяха пластовете бинт. Пред очите му се понесе образът на Анди и направо му причерня от угризения.
Джуд се оттласна отстрани на перваза и Малкълм простена тихо, а после изписка. Уилем и Джей Би се надвесиха възможно най-много, още малко, и щяха да паднат, и когато Джуд им извика да го пуснат, те го направиха и загледаха как се приземява с трясък върху дъсчената площадка на аварийната стълба долу.
Джей Би ревна „ура“, а на Уилем му идеше да го фрасне.
— Всичко е наред! — извика отдолу Джуд и размаха във въздуха като знаме превързаната си ръка, а после се премести в края на аварийната стълба и яхна перилата, за да размотае телта върху прозореца. Пъхна крака около една от металните пръчки по перилата, но едва се закрепи и Уилем загледа как той залита и се опитва да запази равновесие, от студа и вцепенението пръстите му се движеха бавно.
— Спуснете ме долу — каза той на Малкълм и Джей Би и без да обръща внимание на възраженията на примрелия от страх Малкълм, също отиде в края на покрива, а преди да се спусне, извика на Джуд — да не би, щом стъпи при него, той да изгуби равновесие.