Спускането беше по-страшно, а приземяването — по-трудно, отколкото беше очаквал, но се окопити бързо и отиде при Джуд, после го хвана здраво през кръста и също пъхна крак между пръчката на перилата, за да се закрепи.
— Държа те — каза, а Джуд се надвеси над парапета, по-надалеч, отколкото ако беше сам, и Уилем го стисна толкова силно, че усети през пуловера му прешлените на гръбначния стълб и долови как стомахът му се свива и отпуска заедно с дишането, как движенията на пръстите се предават като ехо и по мускулите, докато той се извръща и размотава парчетата тел, с които прозорецът бе прихванат.
След като го направи, Уилем се покатери пръв на перилата и оттам се прехвърли в спалнята, а после се пресегна още веднъж, за да изтегли за ръце Джуд, като внимаваше да не пипа превръзката.
Вече вътре двамата застанаха задъхани един срещу друг и се загледаха. Въпреки че през прозореца нахлуваше студен въздух, в стаята бе блажено топло, най-сетне на Уилем му олекна и той си позволи да се поотпусне. Бяха в безопасност, бяха спасени. Точно тогава Джуд му се усмихна и той също му отвърна с усмивка — ако пред него стоеше Джей Би, щеше да го прегърне, толкова замаян се чувстваше от глупавото облекчение, но Джуд не беше по прегръдките и затова Уилем се въздържа. После обаче Джуд вдигна ръка да изтръска от косата си люспите ръжда, а Уилем видя, че по превръзката, от вътрешната страна на китката е избило наситено червено петно и със закъснение осъзна, че Джуд е толкова запъхтян не само от усилието, но и от болка. Загледа как Джуд сяда тежко на леглото и се пресяга с омотаната в бяло ръка назад, за да се увери, че ще се приземи на нещо твърдо.
Уилем приклекна до него. Въодушевлението му се беше изпарило, изместено от друго. Той усети, че колкото и да е странно, му се плаче, макар и да не можеше да каже защо.
— Джуд — подхвана, но не знаеше как да продължи.
— По-добре иди ги доведи — предложи Джуд и въпреки че всяка дума излизаше със стон, той се усмихна още веднъж на Уилем.
— Да си гледат работата — рече. — Ще остана тук при теб.
Джуд се позасмя, макар и смръщен, и се наведе предпазливо назад, докато не легна на една страна, а Уилем му помогна, вдигна краката му на леглото. По пуловера му още имаше люспи ръжда и Уилем махна няколко.
— Джуд — опита отново.
— Върви — каза Джуд и затвори очи, въпреки че още се усмихваше, а Уилем стана без желание, затвори прозореца и преди да излезе, изключи нощната лампа, после затвори след себе си вратата и се насочи към стълбището, за да се притече на помощ на Малкълм и Джей Би — чу как някъде далеч долу звънецът на домофона оглася входа, за да оповести, че са дошли първите гости.
II
Пост-човек
1
Съботите бяха за работа, неделите — за разходка. Разходките бяха започнали по принуда преди пет години, когато той беше дошъл да живее в града и го познаваше бегло: всяка седмица избираше различен квартал и вървеше от Лиспенард стрийт до него, а после го обикаляше по периметъра и отново се прибираше. Не пропускаше неделя, освен ако времето не го правеше почти невъзможно, и дори сега, след като се беше разхождал във всички квартали на Манхатън и в много в Бруклин и Куинс, пак излизаше в десет сутринта всяка неделя и се прибираше едва след като извървеше маршрута. Разходките отдавна не му носеха наслада, макар и да не бяха и неприятни — просто бяха нещо, което той правеше. Известно време дори се надяваше да не се свеждат само до раздвижването, да са целебни като любителската физиотерапия, макар че Анди не бе на същото мнение и дори не одобряваше разходките му.
— Няма лошо да раздвижваш краката си — беше му казал. — Но в този случай е за препоръчване да плуваш, вместо да обикаляш нагоре-надолу по улиците.
Той всъщност нямаше нищо против и да плува, но нямаше място, което да е достатъчно закътано.
Случваше се и Уилем да се присъедини към тези разходки и сега, ако маршрутът му минаваше покрай театъра, той изчисляваше времето така, че двамата да се срещнат след сутрешното представление при магазинчето за сокове на една пресечка оттам. Поръчваха си сок, Уилем му разказваше как е минало представлението и си купуваше салата, която да изяде преди спектакъла вечерта, а той продължаваше на юг, към дома.
Още живееха на Лиспенард стрийт, макар че и двамата вече можеха да си наемат самостоятелни квартири: той със сигурност, Уилем — вероятно. Но никой не бе споменавал пред другия, че смята да се изнася, никой не го бе и направил. Все пак бяха преградили лявата половина от всекидневната, бяха направили втора стая — през почивните дни всички вдигнаха с общи усилия грапава стена от гипсокартон и сега, щом човек влезете, го посрещаше само сивата светлина от два, а не от четири прозореца. Уилем се премести в новата спалня, а той остана в старата.