Джей Би наблюдаваше как Аника наблюдава Уилем. Никога не я беше виждал такава — толкова притеснена и склонна да кокетничи като малко момиче (обикновено беше намусена и мълчалива, всъщност всички в редакцията се страхуваха малко от нея заради сложната скулптура на сърце, която бе направила над бюрото си само от бръснарски ножчета Х-АКТО), но той беше виждал много жени, които се държаха така в присъствието на Уилем. Всички го бяха виждали. Приятелят им Лайънъл твърдеше, че в предишен живот Уилям очевидно е бил рибар, щом привлича така мацките. Въпреки това през повечето време (макар и невинаги) Уилем сякаш и не усещаше това внимание. Веднъж Джей Би попита Малкълм защо според него се получава така и той отвърна, че Уилем просто не забелязва. В отговор Джей Би само изсумтя, но си каза: Малкълм е най-ненаблюдателният човек, когото познава, и щом дори Малкълм е забелязал как жените реагират на Уилем, значи няма как да не го е забелязал и самият Уилем. След време обаче Джуд изказа по-различно мнение: предположи, че Уилем нарочно не реагира на жените, та другите мъже наоколо да не се чувстват застрашени от него. Звучеше по-логично, всички харесваха Уилем и той се стремеше да не обиди никого, затова бе напълно възможно да се прави — най-малкото подсъзнателно, — че не забелязва нищо. Но пак беше забавно да го наблюдаваш и тримата не се уморяваха да го правят, както и да взимат след това на подбив Уилем, въпреки че той най-често само се усмихваше и не казваше нищо.
— Асансьорът върви ли? — попита внезапно Уилем, след като се обърна.
— Моля? — сепна се Аника. — Да, като цяло може да се разчита на него.
Бледите ѝ устни се разтегнаха в нещо като усмивка и на Джей Би чак му призля от притеснение за нея, след като той си даде сметка, че го е казала с намерението да пофлиртува. „Ох, Аника“ — помисли си.
— Какво смятате да качвате в апартамента на леля?
— Нашия приятел — изпревари той с отговора Уилем. — Трудно му е да се качва по стълби, задължително трябва да има асансьор, който да работи.
— О! — възкликна Аника и за пореден път се изчерви. Отново се втренчи в пода. — Извинявай. Да, работи.
Жилището си беше потискащо. Тясното антре беше с размери почти колкото изтривалка, вдясно от него се падаше кухнята (задушен мазен малък куб), а вляво — трапезарията, в която сигурно щеше да се смести най-много масичка за карти. Тя бе разделена с половин стена от всекидневната с четири прозореца с метална решетка по тях и с южно изложение към мръсната улица, а по късия коридор вдясно се стигаше в банята със стенни лампи от матово стъкло и вана със захабен емайл, отсреща пък беше спалнята, и тя с прозорец, дълга, но тясна, там успоредно едно на друго бяха сложени две еднакви дървени легла, всяко долепено до стената. На едното вече имаше дюшек, безформен, грозен и тежък като мъртъв кон.
— Никой не е спал на него — обясни Аника.
После разказа надълго и нашироко как самата тя смятала да се нанесе тук и дори си купила дюшек, но после отишла да живее с приятеля си Клемънт, който не ѝ бил гадже, само приятел, и, господи, защо изобщо говори като малоумна! Та ако Уилем харесал жилището, тя щяла да му подари и дюшека.
Уилем ѝ благодари.
— Какво мислиш, Джей Би? — попита той.
Какво мисли ли? Мисли, че това тук е смрадлива дупка. Е, и той живееше в смрадлива дупка, но сам си я беше избрал и не се охарчваше за нея, така че сега с парите, които иначе щяха да отиват за наем, можеше да си купува бои, материали и дрога и от време на време да си взима такси. Но ако Езра решеше някога да му иска пари, Джей Би нямаше да стои там и ден. Семейството му може и да не беше богато като на Езра или Малкълм, но в никакъв случай нямаше да допусне той да се охарчва за някаква си смрадлива дупка. Щяха да му намерят нещо по-добро или всеки месец да му отпускат пари, за да му помогнат. Уилем и Джуд обаче нямаха избор — сами покриваха разходите си, не разполагаха с пари и затова бяха осъдени да живеят в смрадлива дупка. Така че тази тук си бе съвсем подходяща: беше евтина, беше в центъра и кандидат-хазяйката вече беше хлътнала по петдесет на сто от наемателите.
Затова Джей Би каза на Уилем нещо от рода на „мисля, че е точно като за вас“ и той се съгласи.
Аника нададе вик. И с един припрян разговор по-късно всичко приключи: тя имаше наематели, Уилем и Джуд имаха покрив над главата и нямаше как Джей Би да не напомни на Уилем, че е в обедна почивка и не възразява той да го черпи за обяд едни спагети.