— Още един сантиметър — каза Марко и придърпа отзад сакото при кръста му. Махна от ръкава няколко кончета. — Сега остава само да ви подстрижат хубаво.
Той намери Харолд при вратовръзките — докато го чакаше, четеше списание.
— Готов ли си? — попита така, сякаш именно на него му е хрумнало да идват тук и Харолд само е изпълнил негова прищявка.
По време на ранната вечеря той се опита още веднъж да благодари на Харолд, но всеки път Харолд го спираше все по-припряно.
— Никой ли не ти е казвал, че понякога просто трябва да приемеш едно или друго, Джуд? — попита накрая.
— Казвал си ми никога да не приемам нищо — напомни му той.
— Имах предвид учебната или съдебната зала — уточни Харолд. — Не живота. Разбираш ли, Джуд, в живота на добрите хора понякога им се случват добри неща. Не се притеснявай — не се случват чак толкова често, колкото би трябвало. Но случат ли се, на добрите хора не им остава друго, освен да кажат „благодаря“ и да продължат нататък, а вероятно и да помислят, че на онзи, който е направил доброто нещо, може би също му е приятно и не му се слуша как човекът, на когото е направил добро, му изтъква какви ли не причини, че не го заслужава и не е достоен за него.
Тогава той си замълча и след вечерята остави Харолд да го откара в квартирата на Херефорд стрийт.
— Пък и изглеждаш наистина страхотно — рече Харолд, докато той слизаше от колата. — Дано някой да ти го е казвал, момчето ми. — И след това, още преди той да е успял да възрази: — Приемай и комплименти, Джуд.
Затова той не каза каквото смяташе да каже.
— Благодаря ти, Харолд. За всичко.
— Винаги на твое разположение, Джуд — рече Харолд. — До понеделник.
Той застана на тротоара и изпрати с поглед колата на Харолд, после се качи в квартирата, беше на втория етаж в сграда от кафяв пясъчник до голяма къща, в която имаше общежитие на Масачузетския технологичен институт. Собственикът на къщата, преподавател по социология, вече пенсионер, живееше на приземния етаж, а другите три етажа даваше под наем на студенти от горните курсове и на докторанти: на най-горния етаж бяха Сантуш и Федерико, които пишеха докторати по електроинженерство в Масачузетския технологичен институт, на третия етаж бяха Януш и Изидор, и двамата кандидатстваха за докторати в Харвардския университет — Януш по биохимия, а Изидор по близкоизточни религии, — и точно под тях бяха те двамата със съквартиранта му, Чарли Ма, който всъщност се казваше Дзянмин Ма и на когото всички викаха Си Ем. Си Ем караше стаж в медицинския център „Тъфтс“ и двамата почти не се засичаха: когато той се будеше, вратата на Си Ем беше затворена и отвътре долиташе задъхано влажно хъркане, а когато в осем вечерта се прибираше след работа при Харолд, Си Ем вече беше излязъл. Макар да виждаше рядко Си Ем, той му допадаше: беше от Тайпе, беше учил в пансион в Кънектикът и се усмихваше някак сънено и дяволито — как да не се усмихнеш и ти! — беше приятел на приятел на Анди, покрай което и се бяха запознали. Въпреки унесения си надрусан вид Си Ем беше голям чистник и обичаше да готви: понякога, щом се прибереше, той намираше в средата на масата чиния бухти и под нея бележка: ИЗЯЖ МЕ, случваше се и да получи есемес с указания, преди да си легне, да обърне пилето в маринатата или на път към къщи да купи връзка кориандър. Винаги го правеше, а щом се прибереше, виждаше, че пилето е било задушено, а кориандърът — накълцан на ситно и добавен към палачинките с миди. Веднъж на няколко месеца, стига да бяха свободни по едно и също време, шестимата се събираха у Сантуш и Федерико — у тях беше най-широко, — за да хапнат и да поиграят покер. Януш и Изидор се оплакваха, че момичетата ги мислели за обратни, понеже били неразделни (Си Ем присви очи срещу него, беше го накарал да заложи двайсетачка, че двамата спят заедно и само се преструват на хетеросексуални — при всички положения нещо, което няма как да докажеш), а Сантуш и Федерико се оплакваха колко тъпи са студентите им и как качеството в първите курсове на Масачузетския технологичен институт е паднало рязко в сравнение с преди пет години, когато бяха следвали там.
Квартирата, която той делеше със Си Ем, беше най-малка, понеже хазяинът я бе преградил и от половината етаж си бе направил нещо като склад. Си Ем плащаше лъвския пай от наема, затова и беше взел спалнята. Той пък спеше на нещо като паянтов палет от материал, от какъвто правят корите за яйца, а книгите му бяха подредени под перваза на еркерния прозорец, освен това разполагаше с лампа и сгъваем хартиен параван, зад който да се уедини поне малко. Двамата със Си Ем бяха купили голяма дървена маса, която сложиха в нишата на трапезарията, към нея имаше и два сгъваеми метални стола, единият изхвърлен от Януш, а другият — от Федерико. Половината маса беше негова, другата половина — на Си Ем: и двете бяха отрупани с книги и листове, там бяха и лаптопите им, които по цял ден и по цяла нощ цвърчаха и писукаха.