Всички се изумяваха колко мрачно е жилището, но той вече почти бе престанал да го забелязва, въпреки че не докрай. Сега например беше седнал на пода пред трите кашона, в които си държеше дрехите, и след като извади от пликовете оризова хартия новите си пуловери, ризи, чорапи и обувки, се зае да слага една по една дрехите върху коленете си. Това бяха най-красивите неща, които някога бе притежавал, и някак го досрамя да ги слага по кашони за папки. Затова накрая отново ги уви и ги върна внимателно по пазарските пликове.
Бе притеснен от щедрия подарък на Харолд. Първо, от самия подарък: никога не бе получавал нещо толкова голямо. Второ, никога нямаше да се отплати подобаващо. И трето, значението на самия жест: от известно време знаеше, че Харолд го уважава и дори му е приятно да са заедно. Но беше ли възможно да е човек, който е важен за Харолд, Харолд да го харесва не само като свой студент, а и като истински приятел? И ако случаят беше такъв, защо той се притесняваше толкова много?
Трябваше да минат доста месеци, докато наистина се поотпусне пред Харолд: не в кабинета му или в университета, а извън университета, извън кабинета. В живота, както би казал Харолд. Олекваше му, щом се прибереше от вечеря у Харолдови. Знаеше и защо, колкото и да не му се искаше да си го признава пред себе си: мъжете — зрелите мъже, към които той все още не причисляваше и себе си — обикновено се интересуваха от него по една-единствена причина и той бе свикнал да се страхува от тях. Но Харолд не приличаше на онези мъже. (Макар че и брат Лука не приличаше на тях.) Понякога му се струваше, че се страхува от всичко, и се мразеше за това. Страх и омраза, страх и омраза: това като че ли бяха единствените качества, които притежаваше. Страх от всички останали, омраза към самия себе си.
Знаеше кой е Харолд още преди да го срещне, защото Харолд си беше известен. Беше неуморен във въпросите: каквото и да кажеш на лекциите му, той го сграбчваше и направо го разчленяваше с несекваща градушка от „Защо“. Беше строен и висок, когато бе заинтригуван от нещо или развълнуван, имаше навика, леко наклонен напред, да обикаля в малък кръг.
За свое разочарование той просто не помнеше много неща от лекциите по договорно право на Харолд в първи курс. Не помнеше например подробности от доклада, който бе написал и към който Харолд прояви такъв интерес, че започна да разговаря с него и извън университета и накрая му предложи да му стане научен асистент. Не помнеше и какво толкова интересно е казвал на лекциите. Затова пък помнеше онзи първи ден от семестъра, когато Харолд бе тръгнал да обикаля и обикаля и да им говори бързо с гърлен глас:
— Вие сте в Първи П40 — бе подхванал Харолд. — Честито на всички. Като студенти по право ще учите обичайните неща: договори, искове, собственост, гражданско процесуално право, а догодина конституционно и наказателно право. Но вие го знаете и без мен. Онова, което вероятно не знаете, е, че учебната програма е отражение — красиво и просто — на самия обществен строй, на механизмите, необходими, та обществото и най-вече нашето общество да е жизнеспособно. За да съществува обществото, първо ви трябва институционална рамка: това е конституционното право. Трябва ви наказателна система: това е наказателното право. Трябва ви да знаете, че имате система, годна да привежда в действие другите системи: това е гражданскопроцесуалното право. Трябва ви начин, по който да уреждате въпросите на собствеността и имуществените дела: това е вещното право. Трябва да знаете, че някой ще носи материална отговорност за вреди, нанесени ви от друг: това са гражданските искове. И накрая, трябва да знаете, че хората ще спазват своите договорености, че ще изпълняват обещанията си: това е договорното право. — Той замълча. — И така, не искам да опростявам нещата, но съм готов да се обзаложа, че половината от вас са тук, за да могат един ден да измъкват пари от хората — това си е съвсем законно, в него няма нищо срамно, — а другата половина от вас са тук, защото смятат, че ще променят света. Тук сте, защото мечтаете да четете пледоарии пред Върховния съд, защото смятате, че истинското предизвикателство в правото е заложено между редовете на Конституцията. Аз обаче съм тук, за да ви кажа: грешите. Най-истинската, най-богатата правна област, която ви кара да впрегнете целия си умствен потенциал, са договорите. Договорите не са просто листове хартия, които ви обещават работа, къща или наследство: в най-чистия, най-истински и най-широк смисъл договорите предопределят същността на правото. Когато избираме да живеем в едно общество, ние избираме да живеем по договор и да се придържаме към правилата, наложени ни от договора — самата Конституция е договор, пък бил той и променлив, и именно във въпроса доколко може да се променя той, правото се пресича с политиката, — и именно по правилата, писани или неписани, на този договор обещаваме да не убиваме, да си плащаме данъците и да не крадем. В този случай обаче ние сме и създателите на договора, и негови субекти: като граждани на нашата страна сме приели по рождение задължението да зачитаме и да следваме условията в него и го правим всекидневно. В тази учебна аудитория ще научите от какво се състоят договорите: как се съставят, как се нарушават, доколко задължаващи са и как да се освободим от задълженията по тях, но от вас ще поискат и да разглеждате правото като съвкупност от договори. Някои са по-справедливи от други — и това е единственият случай, когато ще ви позволя да го твърдите. Но справедливостта не е единственото, не е и най-важното съображение в правото: законът невинаги е справедлив. Договорите не са справедливи — поне невинаги. Но понякога те, тези несправедливости, са наложителни, защото без тях е невъзможно гладкото функциониране на обществото. При мен ще научите каква е разликата между справедлив и правилен и по-важно, между справедлив и законен. Ще научите за задълженията, които като членове на обществото имаме един към друг и колко далеч е редно да стигне обществото в налагането на тези задължения. Ще се научите да възприемате живота си — живота на всички нас — като низ от споразумения и това ще ви тласне да преосмислите не само закона, но и държавата и своето място в него.
40
Първи курс право — идва от автобиографичния роман на Скот Търоу „Първи П. Бурната истинска история на един първокурсник в Юридическия факултет на Харвардския университет“. — Б.пр.