Той бе развълнуван от словото на Харолд, а следващите седмици — и от това колко различно мисли Харолд, как застава отпред като диригент и превръща доводите на някой студент в странни невъобразими формации. Веднъж едно доста безобидно обсъждане за правото на личен живот — най-цененото и най-мъглявото от конституционните права според Харолд, чието определение за „договорно право“ често надскачаше общоприетите граници и навлизаше плавно в други сфери на юриспруденцията — се бе увенчало със спор между двамата за абортите, които, както смяташе той, не могат да бъдат оправдани от гледна точка на нравствеността, но са необходими от обществена гледна точка.
— Аха! — бе възкликнал Харолд, един от малкото преподаватели, готови да влязат в спор не само за правото, но и за нравствеността. — И какво се случва, господин Сейнт Франсис, когато загърбваме нравствеността в закона в полза на обществените нужди? Кога точно държавата, а заедно с нея и хората би трябвало да предпочетат контрола над обществото пред представите му за нравственост? Има ли такъв момент? Не съм убеден.
Но бе продължил да обсъжда въпроса, а другите в аудиторията бяха притихнали и следяха със затаен дъх как си разменят доводи.
Харолд бе написал три книги, но се бе прочул с последната — „Американското ръкостискане. Обещанията и провалите на Декларацията за независимост“. Книгата, която той бе чел още преди да срещне Харолд, даваше юридическо тълкуване на Декларацията за независимост: кои от обещанията са били изпълнени и кои — не, и ако Конституцията е била написана днес, дали е щяла да отговаря на критериите в съвременната юриспруденция? („Кратък отговор: не, пишеше в «Таймс»“) Сега той му помагаше с проучването за четвъртата му книга, своеобразно продължение на „Американско ръкостискане“ за Конституцията — в същия дух.
— Но само Декларацията за правата на човека и гражданина и по-секси поправките — обясни Харолд, докато провеждаше с него събеседването за длъжността научен асистент.
— Не знаех, че някои са по-секси от другите — отвърна той.
— Ама разбира се, че някои са по-секси — потвърди Харолд. — Секси са само Единайсетата, Дванайсетата, Четиринайсетата и Шестнайсетата поправка. Останалите всъщност са шлаката на политическото минало.
— Значи Тринайсетата е боклук? — попита той развеселен.
— Не съм казвал, че е боклук — поправи го Харолд, — казах само, че не е секси.
— Но според мен шлака означава точно това.