Една вечер отиде на вечеря у Харолд и той го представи на най-добрия си приятел Лорънс — двамата бяха следвали заедно право и сега Лорънс бе апелативен съдия в Бостън, а жена му Джилиан преподаваше английски в „Симънс“.
— Джуд — подхвана Лорънс с глас, по-гърлен и от гласа на Харолд, — Харолд ми каза, че учиш магистратура в Масачузетския технологичен институт. Каква специалност?
— Чиста математика — отвърна той.
— По какво се различава от обичайната математика? — засмя се Джилиан.
— Ами, обичайната, или приложна математика вероятно може да се нарече математика за всеки ден — каза той. — Използва се при решаването на задачи, при намирането на най-добри решения в икономиката, инженерството, счетоводството. Чистата математика съществува не за да дава незабавни и непременно очевидни приложими решения. Тя, ако щете, е чист израз на формата — единственото, което доказва, е почти неограничената разтегаемост на самата математика в рамките на общоприетите схващания, с които я определяме, разбира се.
— Въображаемата геометрия ли имате предвид? — попита Лорънс.
— И нея също. Но не само нея. Често това просто е доказателство за… за невъзможната и все пак последователна вътрешна логика на самата математика. Вътре в чистата математика има най-различни дялове: както казахте, геометрична чиста математика, но и алгебра, алгоритмична математика, криптография, информатика и чиста логика, която следвам.
— А това какво е? — поинтересува се Лорънс.
Той се замисли.
— Математическата, чистата логика по същината си е разговор между истините и неистините. Така например мога да ви кажа: „Всички положителни числа са реални. Две е положително число. Следователно две е реално число“. Но това всъщност не е вярно, нали? То е производно на истината, предположение за истината. Всъщност не съм доказал, че две е реално число, от гледна точка на логиката обаче това трябва да е вярно. Следователно сте написали доказателство, което всъщност доказва, че логиката на тези две твърдения е вярна и неограничено приложима. — Той спря. — Схванахте ли?
— Video, ergo est — каза внезапно Лорънс. — Виждам го, значи съществува.
Той се усмихна.
— Тъкмо това е приложната математика. Но чистата математика е нещо повече. — Той се замисли отново. — Imaginor, ergo est.
Лорънс отвърна на усмивката му и кимна.
— Много добре — каза.
— Аз пък имам въпрос — намеси се Харолд, който досега бе мълчал и ги беше слушал. — Как и защо, за бога, си се озовал в Юридическия факултет?
Всички се засмяха, той също. Често му задаваха този въпрос (доктор Ли отчаяно, доктор Кашен, научен ръководител на дисертацията му — озадачено) и той все променяше отговора според публиката, защото истинският отговор — че е искал да си намери начин на защита, искал е да бъде сигурен, че занапред никой няма да се добере до него — изглеждаше твърде егоистичен, несъществен и неубедителен, за да го изрича на глас (пък и щеше да отприщи порой от нови въпроси). Освен това вече знаеше достатъчно, за да е наясно, че законът не е сигурна защита: ако наистина искаше да е в безопасност, трябваше да стане стрелец, присвил око срещу мерника, или химик в лаборатория с пипетки и отрови.
Онази вечер обаче каза:
— Но правото всъщност не е чак толкова далеч от чистата математика — в смисъл че на теория може да даде отговор на всеки въпрос, нали? Законите трябва да се проверяват на натиск и разтягане и ако не да дават решение на всички въпроси, които поне на хартия обхващат, значи не са никакви закони, нали? — Той замълча и се замисли върху онова, което беше казал току-що. — Предполагам, разликата е, че в правото има много пътища към много отговори, докато в математиката има много пътища към един-единствен отговор. Освен това, струва ми се, законът всъщност не се занимава с истината, той се занимава с властта, с управлението. Докато при математиката не е задължително тя да е удобна, приложима, управляема — достатъчно е да е вярна. Освен това ми се струва, че двете си приличат и по това, че и в математиката, и в правото по-важно е не че делото е спечелено, не че задачата е решена, по-важни са, повече се помнят красотата, пестеливостта, с които това е направено.
— В смисъл? — попита Харолд.
— Ами, в правото говорим за красиво решение, за красива присъда и имаме предвид, разбира се, красотата не само на логиката, но и на начина, по който тя е изразена. По сходен начин, когато говорим за красиво доказателство в математиката, имаме предвид, че то е просто… че вероятно е елементарно: неизбежно.