Една нощ, скоро след като Джей Би бе благоволил да го изпишат от лечебницата и се бе върнал в общежитието, за да се наслади на поредната доза внимание, Уилем се беше събудил и бе видял, че в помещението няма никого. В това всъщност нямаше нищо чак толкова необичайно: Джей Би беше при приятеля си, а този семестър Малкълм беше записал астрономия в Харвардския университет и беше в лабораторията, където нощуваше всеки вторник и четвъртък. Уилем също отсъстваше често, обикновено ходеше в стаята на приятелката си, но тя се бе разболяла от грип и тази нощ Уилем си бе останал в стаята. А Джуд беше винаги там. Никога не беше имал приятелка или приятел, винаги нощуваше в стаята и присъствието му на долното легло беше точно толкова познато и постоянно, както морето.
Самият Уилем не знаеше какво го е накарало да слезе от горното легло, да постои като в унес една минута насред притихналото помещение и да се озърта така, сякаш Джуд виси като паяк от тавана. После обаче забеляза, че патерицата я няма, и затърси с поглед Джуд, повика го тихо по име в общата стая, а сетне, след като не получи отговор, тръгна по коридора към общата баня. След тъмнината в стаята банята бе осветена отблъскващо ярко, че чак ти се повдигаше, флуоресцентните лампи издаваха обичайния си тих съсък и Уилем бе толкова объркан, че не се изненада чак толкова, когато видя, че кракът на Джуд стърчи под вратата на последната кабинка и до него се подава долният край на патерицата.
— Джуд! — прошепна той и почука на вратата на кабинката, а когато не получи отговор: — Влизам вътре.
Отвори вратата и намери Джуд на пода, единият му крак бе подвит до гърдите му. Беше повърнал, малко от повърнатото се бе събрало на локвичка на земята отпред, а друга част бе полепнала по устните и брадичката му, така че приличаше на нарисувана с пунктир кайсия. Очите му бяха затворени и той бе плувнал в пот, с едната ръка държеше извития край на патерицата толкова здраво, че както Уилем осъзна по-късно, това само издаваше колко му е зле.
По онова време обаче беше уплашен и объркан и започна да обсипва Джуд с въпроси, на които той изобщо не бе в състояние да отговори, и чак когато Уилем се помъчи да го изправи на крака, той изкрещя така, че Уилем разбра колко го боли.
Успя криво-ляво да отведе къде с влачене, къде с носене Джуд в стаята им, да го сложи да легне и доколкото може, да го поизчисти. Но както личеше, болката се беше попритъпила и когато Уилем попита Джуд дали да повика лекар, той поклати глава.
— Но теб те боли, Джуд — промълви тихо той. — Трябва да повикаме някого на помощ.
— Нищо няма да помогне — отсече Джуд и известно време мълча. — Просто трябва да изчакам.
Гласът му приличаше на шепот, бе тих и чужд.
— Какво мога да направя? — попита Уилем.
— Нищо — отговори Джуд. Двамата замълчаха. — Но, Уилем… ще постоиш ли малко с мен?
— Разбира се — отвърна той.
До него Джуд трепереше, сякаш го беше втресло, и след като взе от леглото си завивката, Уилем го омота в нея. По едно време бръкна под одеялото и напипа ръката на Джуд, стисната на юмрук, който той разтвори, за да хване влажната мазолеста длан. Не беше държал мъж за ръката отдавна, от много години, още от времето, когато бяха оперирали брат му, и се изненада колко силна е хватката на Джуд и колко мускулести — пръстите му. Часове наред Джуд трепери и зъбите му тракаха, затова накрая Уилем легна до него и заспа.
На другата сутрин се събуди в леглото на Джуд с изтръпнала ръка и след като я огледа, видя синини там, където Джуд го беше стискал с пръсти. Стана малко неустойчиво и отиде в общата стая, където видя, че Джуд чете на бюрото си, светлината на късната сутрин бе толкова ярка, че не личеше какво се е изписало на лицето му.
Щом Уилем влезе, Джуд вдигна очи и се изправи, известно време двамата само се гледаха, без да казват нищо.
— Извинявай, Уилем — промълви накрая Джуд.
— Няма за какво да се извиняваш, Джуд — увери го той.
И го мислеше. Но:
— Извинявай, Уилем, извинявай — заповтаря Джуд и колкото и да го успокояваше Уилем, той продължаваше да се притеснява. — Само не казвай на Малкълм и на Джей Би, чу ли? — примоли се Джуд.
— Няма — обеща той.