— Тръгваме — каза Савин и токовете на ботушите ѝ изжвакаха в калта, когато последва поклащащото се светло петно от факлата на момчето, което ги водеше през лабиринта от тесни, виещи се улички. Къщите бяха малки, сбутани една в друга, с по едно цяло семейство във всяка стая. Над улицата се простираше паяжина от въжета за простиране с плющящо на тях пране. Натоварени каруци препускаха с грохот и колелата им пръскаха мръсотия почти до покривите. На местата, където цели участъци не бяха разчистени, за да направят място на фабрики, уличките и алеите воняха на въглищен дим, задръстени канали и пълната липса на канализация. Кварталът гъмжеше от хора. Кипящ от индустрия. Но най-важното — преливащ от възможности за печалба.
И естествено, Савин не беше единствената, забелязала това. Беше ден за изплащане на надници и амбулантните търговци бяха плъпнали на рояци около складове и леярни с надеждата да олекотят джобовете и кесиите на работниците, тръгващи си от работа. Продаваше се всичко, от дребни удоволствия до неща от първа необходимост. Някои продаваха и себе си, стига да намереха купувач за стоката си.
Имаше и такива, тръгнали да олекотят джобове и кесии по доста по-директен начин. Мърляви хлапета джебчии притичваха из тълпата. Разбойници се спотайваха в тъмните алеи в очакване на жертва. Биячи се подпираха лениво по ъглите, готови да приберат дължимото на многото лихвари в квартала.
Рискове, опасности безсъмнено, но Савин открай време изпитваше непреодолима тръпка от хазартната игра особено когато заровете бяха подправени в нейна полза. Отдавна бе научила, че поне половината от успеха е в презентацията. Изглеждаш ли като жертва, скоро ще станеш такава. Даваш ли вид обаче на човек, държащ всичко под контрол, и народът ще се избие да ти се подчини.
Затова вървеше наперено, облечена по последен писък на модата, вирнала високо брадичка и изпънала до болка гръб. За последното може би нямаше избор предвид това как здраво беше стегнала вървите на корсета ѝ Зури. Вървеше така, все едно цялата улица ѝ принадлежеше, което не беше далеч от истината, тъй като притежаваше пет от копторите, минаващи за къщи, малко по-надолу по улицата. И петте бяха пълни до изгнилите греди на покривите им с бежанци от Гуркул, които плащаха двойно повече от обичайния наем.
Присъствието на Зури до нея ѝ вдъхваше половината кураж. Другата половина идваше от изящно изкованото стоманено острие на кръста ѝ. Много млади дами днес излизаха, препасали кинжали, след случая, в който Финри дан Брок предизвика истински фурор, появявайки се в двореца със сабя на кръста. И Савин откри, че нищо не вдъхва такъв кураж като доброто стоманено острие.
Водачът им спря пред една особено окаяна постройка и вдигна факлата към олющената табела над вратата.
— Това ли е мястото? — попита той.
Савин събра полите си и клекна пред него, така че лицето ѝ бе на нивото на омазаните със сажди бузи на хлапето. Замисли се дали и то не полага същото старание със саждите, както прислужницата ѝ с пудрата ѝ преди излизане, за да предизвика точно колкото е нужно състрадание. Така де, чистите хлапета не се нуждаят от подаяние.
— Това е. Приеми най-сърдечните ми благодарности за водаческите ти умения. — Зури пъхна една монета в облечената с ръкавица ръка на Савин и тя я подаде на хлапето.
Савин не се свенеше да направи малко публична демонстрация на щедрост. Тънкостта бе в това да изстискаш съдружниците си зад затворени врати, за да може после те да вършат изстискването на публично място. Савин през това време ще стои настрана, ще се усмихне миловидно, ще подхвърли някоя и друга монета на просещите хлапета на улицата, самата добродетел. Що се отнася до добродетелта, в крайна сметка отново всичко е в презентацията.
Хлапето се вторачи в сребърната монета, все едно беше легендарен звяр, за който беше чувало, но не се бе и надявало един ден да зърне с очите си.
— За мен ли е?
Савин знаеше, че във фабриката ѝ за копчета и токи в Холсторм по-малки и по-мърляви хлапета от него работят цял ден за частица от това в ръката ѝ. По настояване на управителя, естествено, според когото малките ръчички били най-подходящи за деликатна работа. Пък и струват само малки надници. Но Холсторм беше далеч, а нещата в далечината изглеждат малки и незначителни. Дори детското страдание.
— За теб е. — Естествено, не отиде чак дотам, че да разроши игриво косата на хлапето, кой знае какво се въдеше в нея.