— Все едно е отпечатано на памфлет и разлепено из цяла Адуа — добави Зури.
— Успех тогава с намирането не на разумен и приемлив, на какъвто и да е инвеститор.
Само за миг лицето на Корт премина от огненочервено в бяло като платно и Савин прихна развеселена:
— Не ставайте смешен, естествено, че не бих направила това! — Тя спря да се смее. — Защото ще ми припишете една пета от цялото начинание. Сега. И тогава аз ще споделя с Тилде, че току-що съм направила инвестицията на живота си, а тя няма да устои на изкушението да ме последва и също да вложи пари. Защото, видите ли, езикът ѝ може и да е развързан, но не и кесията ѝ.
— Алчността е така презряна от свещениците — въздъхна Зури. — Особено от богатите свещеници.
— Но за беда така разпространена в днешно време — продължи да нарежда Савин. — И ако лейди Ръкстед види изгода, ми да, смея да твърдя, че ще е склонна да убеди съпруга си да позволи пробив в Стената на Касамир, за да може вашият канал да бъде удължен до Три ферми. — А Савин да продаде безполезните съборетини, които наскоро бе закупила и които удобно се намираха на предполагаемия път на канала, отново на себе си, при това с доста висока печалба. — Маршалът е пословично известен с твърдоглавието и непреклонността си към всички останали, но в ръцете на съпругата си е същинско котенце. Знаете как е: възрастни мъже, млади съпруги.
Савин със задоволство отбеляза, че Корт е стабилно приклещен между гняв и амбиция и това я зарадва. В края на краищата повечето животни изглеждат по-добре в клетка.
— Да удължа канала… до Три ферми?
— Ще сте първият успял да го постигне в цялото кралство. Чак до Три ферми. — Където по случайност ще обслужва трите текстилни фабрики на Савин и леярната на улица „Хълмова“ и така ще вдигне значително производителността им. — Също така, като за приятел, мога дори да издействам посещение на инквизиторите на Негово Величество на следващата работническа среща. Предполагам, че след няколко показни ареста и демонстрации на здрава ръка непокорните работници ще станат доста по-податливи.
— Демонстрациите на здрава ръка — намеси се Зури — са винаги на почит сред свещениците.
Корт почти проточи лиги при мисълта и Савин реши, че е време да спре, преди горкият човек да се наложи да сменя и панталоните си.
— Една десета — изграчи сподавено той.
— Пфу. — Савин се изправи и Зури тръгна към нея с шапка в ръка, премятайки ловко иглата между пръстите си. — Вие сте архитект, който може да се мери дори с Канедиас, но сте напълно безпомощен в лабиринта, който представлява обществото на Адуа. Имате нужда от водач и аз съм най-добрата в занаята. Хайде сега, бъдете така добър и ми предложете една пета, преди да съм поискала четвърт. Защото знаете, че всъщност струвам повече от една трета.
Корт се свлече на стола и брадичката му потъна в двойната му гуша. Изпълнените му с ненавист очи останаха приковани в Савин. Очевидно не беше човек, обичащ да губи. Но къде е забавлението в побеждаването на такива, които обичат?
— Така да бъде. Една пета.
— Нотариус от кантората „Темпъл и Кадия“ вече изготвя документите, ще се отбие скоро. — Савин се обърна да си върви.
— Предупреждаваха ме хората — изръмжа Корт, докато изваждаше облигацията на „Валинт и Балк“ от кожения калъф, — че се интересувате само от пари.
— Ха, що за помпозна сбирщина са това хората. Парите не ме интересуват от много отдавна. — Савин повдигна периферията на шапката си за поздрав. — Но ако не са те, как иначе човек следи резултата?
Малко публично обесване
— Мразя проклетите обесвания — каза Орсо.
Една от курвите се изкиска така, все едно беше чула невероятна шега. Беше най-фалшивият смях, който някога бе чувал, а по отношение на престорените смехове той беше ненадминат специалист. В негово присъствие всеки се преструваше, но от всички той бе най-лошият актьор.
— Предполагам, можеш да го спреш — каза Хилди. — В случай че решиш.
Орсо вдигна поглед към нея и смръщи вежди. Седеше на каменния зид с кръстосани крака, подпряла брадичка в дланта си.
— Ами… предполагам… — Странно как досега това въобще не му беше хрумвало. Представи си се как изтичва и се качва на ешафода. Как настоява горките хорица да бъдат помилвани и как ги повежда обратно надолу към жалкото им съществувание под съпровода на сълзливи благодарности и бурните овации на тълпата. После въздъхна. — От друга страна… човек не трябва да се бърка в работата на правосъдието.