— Тръгнал е по миризмата на същинския позор — отвърна вместо него Тъни.
— Тук вонята му е направо непоносима. — Орсо посегна към кутийката с перлен прах и като не я откри, сграбчи бутилката от ръката на Жълтен и я надигна.
— Кралицата ви вика — извиси глас Горст.
Орсо изпръхтя шумно с устни:
— Няма ли си тя друга работа?
— Че кое е по-важно за една майка от добруването на първородния ѝ син — изкикоти се Жълтен.
Без да помръдва глава, Горст извърна очи към него и се вторачи настоятелно в неговите. Не каза нищо, просто го гледаше, но това беше достатъчно да потуши смеха на Жълтен и да го накара да замълчи сконфузено. Може и да звучеше като смешник, но командирът на Кралската стража не беше човек, на когото да се подиграваш.
— Някакъв шанс да взема курвите с мен? — попита Орсо. — Платил съм им за цял ден. — Безизразните очи на Горст се извърнаха обратно към него. Той въздъхна. — Ще бъдеш ли така добър да се погрижиш дамите да се приберат у дома, Тъни?
— Ще се погрижа за дамите и още как, Ваше Височество — отвърна Тъни и въпросните се изкикотиха престорено.
Орсо се обърна и тръгна, не без известна неохота. Ненавиждаше публичните екзекуции, но момичетата искаха да отидат да гледат, а той мразеше да разочарова хората. И в резултат разочарова всички. Зад гърба му тълпата приветства отварянето на капака на пода на ешафода с поредната смесица от възторг и възмущение.
Орсо подхвърли шапката си към един от позлатените бюстове на Баяз и остана доволен под какъв шикозен ъгъл спря тя на голото теме на легендарния магус.
Ехото от чаткането на токовете на ботушите му огласи просторния салон, докато прекосяваше морето от лъскави плочи на пода по посока островчето от мебели в средата. Върховната кралица на Съюза седеше изпънала гръб, накичена с диаманти — същинска орхидея, отгледана в позлатена саксия. Естествено, познаваше я, откакто се помнеше, но кралското величие, което струеше от нея, го смайваше при всяка среща.
— Майко — каза той на стириянски. Употребата на езика на кралството, което всъщност тя управляваше, в нейно присъствие само я вбесяваше, а Орсо знаеше от опит, че да вбесиш кралица Терез, не е добра идея. — Тъкмо бях тръгнал да те видя, когато се натъкнах на Горст.
— Сигурно ме смяташ за особено голяма глупачка — отвърна тя и изви шия на една страна, поднасяйки бузата си нагоре.
— Особено голяма не, не. — Той докосна едва с върха на устните си тежко напудрената буза. — За обикновена може би.
— Сериозно, Орсо, акцентът ти е станал направо отвратителен.
— Ами сега, когато все повече от територията на Стирия е в ръцете на враговете ни, не ми се отдават много възможности да си упражнявам езика.
Тя отстрани някакво миниатюрно влакънце от рамото му:
— Опиянен ли си?
— Не виждам как е възможно? — Орсо взе гарафата с вино и си наля чаша. — Изсмърках точното количество перлен прашец, за да неутрализирам дървесната гъба, която изпуших сутринта. — Той разтърка носа си, все още приятно изтръпнал, и вдигна чаша за наздравица. — Сега остава да изпия бутилка-две само колкото да загладя нещата, и ще изкарам някак до обяд.
Кралската гръд, впримчена в корсет, който представляваше същинско чудо на съвременното инженерно изкуство, се надигна заплашително, когато кралицата въздъхна дълбоко.
— Безделието и мързелът на един принц са разбираеми до известна степен. Очарователни дори, когато въпросният принц е на седемнайсет. На двайсет и една започват да стават досадни. На двайсет и седем — отчайващо печална гледка.
— Нямаш представа, майко — Орсо се стовари в един стол, толкова неудобен, че всяко сядане се усещаше като ритник в задника, — колко се срамувам и от колко отдавна.
— Ами може да направиш нещо, от което да се гордееш със себе си. Хрумвала ли ти е такава идея?
— Всъщност прекарах цял ден в осмислянето на точно такава идея. — Той вдигна чашата към огромния прозорец и се загледа в осветеното от светлината вино. — Но правенето на неща мм… изисква прекалено много усилие.
— Честно казано, баща ти има нужда от помощ. Той не е силен мъж, Орсо.
— Не спираш да ми го повтаряш, майко.
— Живеем в тежки времена. Последната война… не свърши добре.
— Аз бих казал, че свърши великолепно, ако си крал Джаппо от Стирия.
— Но ти… не… си. — Майка му натърти всяка дума.
— За всеобщо съжаление.
— Ти си заклет враг на крал Джаппо, ти си законният наследник на престола, който той и трижди проклетата Змия от Талинс откраднаха. Крайно време е да започнеш да вземаш нещата на сериозно! Враговете ни са навсякъде. Дори в пределите на собственото ни кралство.