— Наясно съм. Току-що присъствах на обесването на трима от тях. Двама селяни и едно малко момиче. То се напика. Никога не съм изпитвал по-голяма гордост.
— Чудесно. Значи си в настроение да се вслушаш в съветите на майка си. — Тя плесна два пъти и дворцовият шамбелан, лорд Хоф, дотича на мига. С издут от шкембето му елек и впити в тънките му крака панталони приличаше на надут петел, обикалящ селски двор.
— Ваше Величество. — Той се поклони така дълбоко на кралицата, че носът му почти опря в пода. — Ваше Височество. — Поклонът за Орсо бе също така дълбок, но нещо в маниера, с който бе изпълнен, не успяваше да прикрие огромната ненавист на шамбелана. Или може би това беше собствената омраза на Орсо към себе си, която незнайно как бе успял да отрази в сервилната усмивка на шамбелана. — Претърсих из основи и най-далечните кътчета на Кръга на света за подобаващи кандидатки. Смея ли да твърдя, че вероятно бъдещата Върховна кралица на Съюза е сред тях?
— Оо, не. — Орсо отпусна глава назад и се загледа в изящно изрисувания таван, на който бяха изобразени представители на всички народи в Кръга на света, които коленичеха пред златно слънце. — Не този парад, пак ли?
— Продължението на династията не е шега — заяви майка му.
— Не и смешна шега.
— Сега сериозно, Орсо. И двете ти сестри изпълниха дълга си към продължаването на рода. Мислиш ли, че Катил искаше да замине да живее в Старикланд?
— Тя е истинско вдъхновение за мен.
— Смяташ ли, че Карлот искаше да се омъжи за канцлера на Сипани?
Всъщност Карлот бе очарована от идеята, но Орсо знаеше, че майка му обича да си въобразява, че всеки е готов да пожертва себе си на олтара на дълга точно както тя някога.
— Разбира се, че не, майко.
В този момент двама лакеи внасяха огромен портрет в залата, внимавайки да не закачат с рамката му тази на портала. От платното се усмихваше бледо момиче с непосилно дълга шия.
— Лейди Сидрин дан Харнвелд — обяви лорд шамбеланът.
Орсо се свлече на стола:
— Искам ли всъщност съпруга, която измерва разстоянието между брадичката и циците си в мили?
— Артистична свобода, Ваше Височество — обясни Хоф.
— Наречи го изкуство и всичко може да ти се размине в днешно време.
— На живо е доста представителна — каза кралицата. — Освен това потеклото ѝ може да бъде проследено чак до Харод Велики.
— Безупречно потекло — вметна лорд шамбеланът.
— Ясно, ясно, жената е породиста, същински кон за надбягвания — каза Орсо. — И сигурно със същия интелект. Майко, не може да сложиш на престола идиоти за крал и кралица.
— Следващата — изръмжа майката на Орсо и друга двойка лакеи нахлу в залата с нов портрет и почти се сблъскаха с първата. От портрета гледаше стириянка с лукава усмивка.
— Контеса Истерин от Афоя е доказан политик. С нейна помощ ще се сдобием с множество ценни съюзници в Стирия.
— Като я гледам, с нейна помощ ще се сдобия само с обриви по оная ми работа.
— Мислех, че с годините опит си развил имунитет — отвърна майка му и отпрати портрета с изящен жест.
— Срамота, майко, че все по-рядко те виждам да танцуваш. — Кралицата танцуваше великолепно. Понякога дори изглеждаше така, сякаш се наслаждаваше на танца.
— Баща ти е същинско дърво.
Орсо се усмихна натъжено:
— Старае се колкото може.
— Това е Месела Сивирин Систус — обяви лорд шамбеланът. — Малката дъщеря на император Дантус Голтус…
— Дори не си е направил труда да предложи първородната си дъщеря? — попита кралицата, преди Орсо да измисли собствено възражение. — Не, не мисля.
Портретите продължиха да се нижат един подир друг. Орсо отмерваше времето в чаши вино и отхвърляне една по една на представителките на цвета на женствеността.
— Не бих понесъл съпруга, която е по-висока от мен.
Тази е по-голямо пиянде и от мен.
Поне знаем със сигурност, че не е ялова. Аз лично познавам две от копелетата, които е народила.
Това нос ли е на лицето ѝ, или пишка?
В един момент почти му се прииска да е обратно на площада с публичната екзекуция. Нея поне можеше да спре — на теория. Пред майка си беше напълно безпомощен. Оставаше му само да изчака търпеливо да ѝ свършат портретите. В края на краищата броят на жените в Кръга на света не беше безкраен.
Накрая и последният портрет бе изнесен от салона и лорд шамбеланът застана в средата като истукан и закърши пръсти: