— Ваше Величество, Ваше Височество, боя се, че…
— Това ли беше? Няма портрет на Савин дан Глокта някъде там в коридора, така ли?
Дори от разстояние усети хладината на ледения поглед, с който го прониза кралицата.
— Имай милост, та майка ѝ е от простолюдието, че и пияница на всичко отгоре.
— Но е душата на всеки прием. Мисли каквото щеш за лейди Арди, но не можеш да отречеш, че архилектор Глокта се ползва с уважението на всеки човек в кралството. Или всички умират от страх от него, същата работа.
— Сакато нищожество — изсъска кралицата. — Изтезател!
— Наш човек, майко, не забравяй. Нашият изтезател. Освен това, доколкото знам, дъщеря му е станала пословично богата.
— Пфу, пари, изкарани с търговия, със сделки, с инвестиции. — Кралицата натъртваше на всяка дума с такова презрение, сякаш говореше за престъпления. Доколкото знаеше Орсо, делата на Савин като нищо можеше да се окажат именно това, престъпления. Не се съмняваше, че е способна на това.
— О, хайде сега, майко. Срамно изкараните с търговия пари запушват дупките в хазната със същия успех като тези, които изстискваме от мизерстващото селячество.
— Прекалено възрастна е! Ти си възрастен за женене, а тя е по-възрастна и от теб.
— Но има безупречни маниери и е всепризната красавица. — Орсо махна небрежно към портала. — Ще изглежда много по-добре на портрет от глиганите, които гледахме досега, пък и художникът няма да се налага да лъже. Кралица Савин, а? — Той се изсмя. — Звучи добре.
Майка му бе самото олицетворение на ледена вихрушка.
— Правиш го само за да ме дразниш, така ли?
— Не само за да те дразня.
— Обещай ми, че няма да имаш нищо общо с това амбициозно нищожество.
— Със Савин дан Глокта? — Орсо се облегна на стола със замислено изражение на лицето. — Майка ѝ е от простолюдието, баща ѝ е изтезател, а тя е изкарала всичките си пари с търговия и сделки. — Той изтръска и последната капка вино от гарафата в чашата си. — И не на последно място, тя е прекалено стара.
— Хаа — изпъшка той. — Хаа! Ааа, мамка му!
Изви рязко гръб, вкопчи се отчаяно в ръба на писалището. Изрита пълната с писалки глинена чаша на пода, фрасна глава в стената и по раменете му се посипаха ситни парченца мазилка. Опита с всички сили да се измъкне от хватката ѝ, но беше като в капан, държеше го за топките. В буквалния смисъл.
Лицето му се изкриви в мъчителна гримаса, почти си глътна езика. Задави се, изсъска през зъби още едно „Мамка му“, после се свлече безпомощно по гръб. Простена, пририта с крак и се отпусна. Краката му потрепериха.
„Мамка му“ — изпъшка задъхан.
Савин се изправи, огледа се, стиснала устни, и взе чашата с вино на Орсо. Изплю се в нея. Забеляза, че въпреки обстоятелствата тя държеше чашата подобаващо елегантно, с два пръста за столчето. После остърга език в горните си зъби, изплю се отново в чашата на Орсо и я постави внимателно до своята.
Орсо се загледа в плуващото във виното му семе:
— Това е… някак доста отвратително.
— Хайде стига де. — Савин отпи от виното си и се изжабурка. — На теб ти се налага само да го гледаш.
— Ау, каква дръзка проява на неуважение. Един ден, мадам, аз ще бъда твой крал!
— Да, а кралицата ще плюе семето ти в златна кутийка, която после ще бъде церемониално изнасяна пред поданиците ти на всеки празник. Поздравления и на двама ви за гениалната идея, Ваше Височество.
Той се изкикоти:
— Защо някой така съвършен като теб ще си губи времето с дръвник като мен?
Тя нацупи устни и за момент изглеждаше така, все едно наистина размишляваше над тази загадка, и в този момент той почти ѝ предложи. Думите бяха на върха на езика му. Нямаше по-добра жена за него от нея. Притежаваше всички качества, които той нямаше, а така му се искаше да има. Остър като бръснач ум. Дисциплина. Решителност. Беше на ръба да ѝ предложи.
Но както винаги, обстоятелствата бяха сключили заговор срещу него да го спрат да постъпи правилно.
— Сещам се само за една причина — каза тя, събра полите си, вдигна ги високо нагоре и се намести на писалището до него.
Потният му задник изскърца в кожената тапицерия на писалището, докато се смъкваше от него. Коленете му още трепереха, когато се изправи на крака и застана пред нея със смъкнати до земята панталони. Повдигна капака на кутийката, посипа малко перлен прашец на опакото на ръката си, изсмърка половината, а останалото предложи на нея.