Лежеше с усукан около кръста ѝ чаршаф. Видя един стърчащ настрани крак, който трябваше да е неин, понеже, когато размърда пръстите на краката си, тези на крака се раздвижиха. Беше чисто гола с изключение на все още намачкания около китката на едната ѝ ръка ръкав на риза. Останалото от нея беше обявило капитулация и лежеше проснато на леглото като бяло знаме.
Погледът ѝ се плъзна по-нататък от ризата, към прозореца, и Риккъ подскочи и седна в леглото.
Мамка му, къде се намираше?
Стаята беше голяма колкото тронна зала на главатар в Севера. Няколко акра завеси в ярки цветове се полюшваха пред огромните прозорци. Високият таван беше покрит с позлатени орнаменти под формата на листа на дърво. Мебелите бяха излъскани до блясък, вратата — толкова висока, все едно великан щеше да влиза през нея, а топката на дръжката ѝ представляваше златно слънце, символ на Съюза.
Тя се завъртя и вратата се отвори рязко, сякаш от ритник.
Някой влезе в стаята с накланящ се опасно на една страна сребърен поднос в ръка. Пурпурната му куртка, богато извезана със златен конец, беше разтворена отпред и разкриваше бледа кожа и малко косми на гърдите и корема. Той се обърна бавно към леглото, съсредоточен да не наклони подноса.
Принц Орсо.
— Ооу. — Риккъ усети веждите ѝ да се стрелкат нагоре и в следващия момент бе връхлетяна от спомените от вчера вечерта. — Оу… — Замисли се да се покрие с чаршафа, но прецени, че няма много смисъл в това, и просто се просна отново по гръб на леглото с разперени настрани ръце.
— Будна си — каза той и се усмихна до уши.
— Щом казваш — изграчи тя. — Колко изпих вчера?
— Всичко налично, предполагам. — Той постави внимателно подноса на леглото до нея и го изгледа гордо. — Донесох ти яйце.
Тя надигна глава да го погледне. От двубоя на Лео досега стомахът ѝ все още не се беше успокоил. Поглеждайки подноса, установи, че това продължава да е така.
— Сам ли го снесе?
— Няма смисъл от това да си принц, ако ще вършиш всичко сам. Но виж, сам го донесох от вратата дотук. — Той описа с жест разстоянието от леглото до вратата. — Както сама каза вчера, чукането на принц не е нищо особено дори и ако го правиш много, ама много добре…
— Имам дарба, какво да кажа? — Риккъ повдигна скромно рамене.
— Но принц да ти донесе закуска в леглото, ето това е рядко срещана чест.
Трябваше да признае, той беше прав. Не беше сигурна дали някога беше получавала закуска в леглото. Лео при всички положения не си беше направил труда. Подобна мисъл — че на този свят съществуват нужди, различни от неговите — нямаше как да влезе в дебелата му глава. Замисли се къде ли е сега той. С онази отвратително красива жена най-вероятно, същата, която дори не можеше да мрази след изключително щедрия ѝ подарък — тя погледна към искрящите на гърдите ѝ зелени камъни.
— Какво е това? — попита и вдигна с два пръста парче нагъната хартия. Не разбираше от печатане, но дори за нея това беше пример как не се печата.
— Бюлетин с вести. Казват ти какво се е случило. — Орсо се замисли. — Или по-скоро ти казват какво да мислиш, че се е случило. — Замисли се отново. — А най-добрите от тях просто потвърждават какво вече мислиш, че се е случило.
— Хм. — Най-отпред имаше размазана гравюра на Лео на кон. Изглеждаше още по-помпозно, отколкото на живо. Имаше сигурно половин страница с описание на това как си подкастрял брадата. После следваше нещо за върлуващи Трошачи, проблеми в Юга, неразбирателство със Стирия, имигранти, развалили облика на квартал, как всичко било по-добре при крал Касамир…
Риккъ прихна, невярваща на очите си:
— Слушай, слушай. „Негово Височество беше забелязан да напуска приема в компанията на красивата и мистериозна Вещица от Севера…“
— Аха, ето това е пример за нескопосано писане. — Орсо се надвеси над нея и се вгледа в лицето ѝ. — Трябва да пише красивата, загадъчна, добре сложена, остроумна, талантлива и особено забавна…
Тя хвърли хартията на пода и нахилена до уши, хвана нежно едното ухо на Орсо, придърпа лицето му надолу и го целуна по устата. Киселееща целувка, но ако чакаш, докато всичко е напълно в ред, представи си колко целувки ще пропуснеш.
— Въобще не си това, което очаквах — каза тя, докато той се изправяше.
— Още по-красив на живо, нали?