Очите му щяха да изхвръкнат от изненада. Мътните да го вземат, беше точно както му говореше майка му! Мисълта скоропостижно сложи край на напрежението в предната част на парадните му панталони. Възможно ли е… дълбоко в себе си… да обича да му говорят така?
— Знаеш ли — каза Орсо, свеждайки поглед към врата на коня си. — Аз нямам работа тук.
— Моля?
— Ти заслужаваш този парад. Аз не. — Орсо го потупа по рамото и преди да дочака отговор, извърна коня си и пропусна колоната покрай себе си.
Дотук съвършената симфония от овации бе само спорадично нарушавана от фалшива нота — тук-там дюдюкане, подигравка, „Младото агне“, дори непогрешим крясък „Убиец“. Но когато Орсо си тръгна, сякаш всичкото негодувание на тълпата си отиде с него. С Лео, останал сам отпред, под легендарното знаме — същински Касамир — овациите станаха двойно по-силни. Цветните листенца се сипеха като водопади. Улични хлапета с мърляви лица сочеха към него с пръст. Ето го, задава се Младия лъв, спасителят на Съюза!
И Лео се усмихна широко. Не беше трудно. Орсо беше напълно прав. Той заслужаваше всичката слава.
Колко души на този свят можеха да кажат, че са спечелили собственоръчно цяла война?
Всички ликуваха, скандираха името на Лео дан Брок, сега сам начело на колоната — самото олицетворение на герой. После, с отминаването му и приближаването на членовете на Висшия съвет, тълпата утихваше.
— Шибаният Ишър! — изръмжа Брод, докато въпросният минаваше отпред, вирнал гордо брадичка, с разлято по задницата на коня му златисто наметало. — Дето ни открадна земята. Изглежда, добре си живее той…
— Откажи се. — Дланта на Лиди докосна опакото на ръката му. Допирът ѝ беше внимателен, лек, но непоколебим. — Гневът ти няма да го достигне, но може да навреди на нас.
— Ъхъ — изръмжа Брод и пое дълбоко дъх. — Права си. — Дотук достатъчно им беше навредил вече.
Големците с кожени яки следваха лордовете с надеждата да откъснат парченце слава и за себе си. След тях се нареждаха офицерите от войската и Брод извърна глава и се изплю на земята. След преживяното в Стирия недолюбваше и тези копелета, един дол дренки с лордовете бяха за него.
— Ето го Орсо! — извика едно хлапе, качено на нечии рамене.
— Защо е толкова назад?
— Срам го е да си покаже лицето до това на истински герой — избоботи сърдито някой.
Сега Брод също го видя. Яздеше на красив сив жребец, невъзмутим, все едно не знаеше що е вина, с ехидна, кривната на една страна усмивка, говореше си с някакъв възрастен офицер с голяма кожена шапка.
— Позор! — изрева някой. — Долу принца! — Беше висок мъж с гъста, черна брада. Надигаше се на пръсти и крещеше над главите на онези пред себе си. Хората около него извърнаха глави, смръщиха тревожно чела, но в очите му блещукаха лудите пламъчета и той не даваше вид, че ще се откаже заради няколко укорителни погледа. — Убиец!
Лиди поклати глава:
— Проклет глупак, ще си докара неприятности на главата.
— Има право човекът — промърмори Брод. — Орсо е проклет убиец.
— На нищо ли не те научи Валбек, Гунар? Човек може да е прав и да си държи езика зад зъбите едновременно.
— Двеста свестни мъже и жени обесиха за измяна — продължи да роптае Брод.
— Те бяха изменници — каза Мей и стисна зъби. — Факт.
Брод не остана доволен да го чуе от собствената си дъщеря.
— Можем да поспорим за това, ако искаш. — Въпреки че от споренето с Мей досега не бе извлякъл нищо. — Истината е, че Лео дан Брок се би и спечели война. А Орсо си седя на задника в една шатра и лъга на поразия.
— Скандирай тогава за Лео дан Брок — каза Лиди — и остави Негово Височество на мира. Не знаеш кой слуша. Инквизицията е навсякъде.
Брадатият очевидно не споделяше тревогите на Лиди.
— Да му сера на Младото агне — извика той през събрани на фуния длани. Орсо го чу, обърна се с изписана на лицето досада и го дари с лек поклон, което предизвика смях сред тълпата и определено разтопи малко леда на хорската омраза.
В следващия момент някой блъсна с рамо Брод. Той зърна трима облечени в черно да си проправят път в тълпата. Брадатият шегаджия ги видя, обърна се рязко назад, но оттам приближаваха други двама, също облечени в черно. Околните моментално се дръпнаха от мъжа като от чумав и практиците се нахвърлиха едновременно отгоре му. Свалиха го на колене, започнаха да се борят с него да нахлузят чувал на главата му.