— Може да търсят съкровища — предположи Сноу. — „Софи Съдърламд“ и „Хърман“, ако си спомняте, също бяха шхуни за лов на тюлени, фрахтовани в Сан Франциско от типове, които си служат
с навигационни карти и винаги могат да тръгнат за определено място, а като стигнат там, да не намерят нищо.
III
След шеметна нощ на невъобразимо подмятане ту от бури, ту от стихващи вълни, без най-малък
полъх на вятъра, който да му върне устойчивостта, и след като „Чичо Тоби“ бе изтъркалял и оставил;
без душа всичко живо на борда, излезе слаб бриз и те вдигнаха платната. Към пладне повърхността на океана се успокои, облаците изтъняха, небето се изясни и те измериха височината на слънцето. Наблюдението им даде два градуса и петнадесет минути южна широта. С повредения хронометър не можеше да става и дума за измерване на дължината;.
— Ние сме някъде в границите от петстотин до хиляда мили по тая широта — забеляза Грийф, когато помощниккапитанът се наведе над картата. — ЛюЛю’ е някъде на юг, а тая част на океана е съвсем празна. Няма нито остров, нито риф, по който да регулираме! хронометъра. Остава ни само да. . . — Земя, капитане! — извика през люка боцманът. Грийф погледна празното място на картата, изсвири от изненада и безсилно се отпусна на стола.;
— Умът ми не го побира! — заговори той. — На:
това място не може да има земя. Никога още не сме дрейфували, нито сме се носили така. Цялото плаване е объркано. Ще бъдете ли така добър да се
качите горе, господин Сноу, и да видите какво му е станало на Джаки?
— Наистина е земя — викна след минута помощниккапитанът отгоре. — Вижда се от палубата. ..
върхове на кокосови палми… някакъв атол. . . В края на краищата може да е ЛюЛю. Грийф кимна утвърдително, когато загледа редицата палми: виждаха се само върховете, които като че ли изникваха от морето.
— Дръжте срещу вятъра, господин Сноу, и ще видим. Може само да се приближим на юг и ако островът се простира в тая посока, ще стигнем югозападния му край.
Палмите вероятно бяха много близо, за да се виждат от ниската палуба на шхуната, и колкото бавно да плаваше „Чичо Тоби“, ниската суша изникна от морето и големият брой палми ясно рисува кръга на атола.
— Красив е! — рече помощниккапитанът. — Съвършен кръг… изглежда като че е с диаметър осем-девет мили… Интересно, дали има вход в лагуната… Кой знае? Може да сме открили нов остров.
Те продължиха да плават покрай западната страна на атола и на къси галсове ту се доближаваха, ту се отдалечаваха от прибоя, разбиващ се в кораловата скала. От топа на мачтата канаката съобщи, че през палмите вижда лагуната с малко островче по средата.
— Аз зная какво мислите — подхвърли Грийф на помощника си.
Сноу, който нещо си мърмореше и клатеше глава, рязко вдигна очи с предизвикателно недоверие.
— Вие мислите, че входът ще бъде на северозапад — продължи Грийф, сякаш повтаряше научен урок. — Широк е два кабелта и се познава по три самотни кокосови палми на северната страна и пандануоови дървета на южната. Осем мили в диаметър, съвършен кръг и остров точно по средата.
— Да, това мислех — призна Сноу.
— А ето го и входа, тъкмо където трябваше да бъде…
— И трите палми — почти шепнешком отрони Сноу, — и панданусовите дървета. Ако на острова има и вятърна мелница, тогава това е. .. островът на Суидин Хол. Но то е невъзможно! Кой ли не го е търсил през последните десет години!
— Хол ви е изиграл мръсен номер в миналото, нали така? — запита Грийф. Сноу кимна:
— Затова сега работя при вас. Той направо ме разори. То беше явен грабеж. Бях купил в Сидней претърпялата крушение „Каскада“ с първите пари, които бях получил от едно наследство в родината.
— Тя пострада на остров Рождество, нали?
— Да, една нощ се блъснала в брега и се преобърнала. Пътниците и пощата били спасени. Тогава си купих малка островна шхуна, за която дадох всичките си останали пари, и трябваше да чакам окончателната сметка от изпълнителите на завещанието, за Да я стъкмя. И знаете ли какво направил Суидин Хол (той е бил по това време в Хонолулу): отплавал направо за остров Рождество. Не е имал нито права,. нито пълномощия. Когато аз стигнах там, от „КаскаДата“ бяха останали само корпусът и двигателят.
На борда й имаше и доста голям товар коприна. И тя дори се бе запазила неповредена. Това го научих после направо от неговия представител. Хол спечелил някъде около шейсет хиляди долара. Сноу сви рамене и загледа с празен поглед гладката повърхност на лагуната, където малки вълнички танцуваха на следобедното слънце. — Корабът си беше мой. Бях го купил на публичен търг. Бях рискувал на едро и бях загубил. Когато се върнах в Сидней, екипажът и някои от търговците, които ми бяха отпуснали кредит, предявиха иск за шхуната. Заложих часовника си и секстанта;