——
1Елие, Хавелюк (1859–1939) — и лекар. Б. пр.
американски есеис
2рафтЕбинг, Ричард (1840–1902) хиатър и сексопсихопатолог. Б. пр.
невронен
3 Ф оре л, Огюст (1848–1931) — швейцарски невропатолог и психиатър, водил борба против алкохолизма, проституцията и венерическите болести („Половият въпрос“, 1905). Б. п^-
4 Удръф, Уилфорд (1807–1898) — американски мормонски мормонски историк, премахнал полигамията в мормонската секта. Б. пр.
— Намерих го да дреме в една колибка зад къщата — обясни помощниккапитанът. — Трябва да е готвачът. Не мога да измъкна от него нито дума. А вие какво намерихте?
— Една спяща царкиня. Шшшт! Някой идва.
— Ако е Хол — промърмори Сноу и стисна юмруци.
Грийф поклати глава:
— Няма да се сбивате. Тука има жена. Но ако е Хол, преди да си тръгнем, ще докарам работата така, че да можете да му теглите един бой.
Вратата се отвори и влезе едър, набит мъж. На колана си носеше тежък колт с дълга цев. След като им хвърли бърз, неспокоен поглед, той разтегна устата си в сърдечна усмивка и протегна ръка.
— Добре дошли, непознати гости. Но ако нямате нищо против, ще ви попитам как, за бога, намерихте моя остров?
— Ами, като сбъркахме курса — отговори Грийф и се ръкува.
— Казвам се Суидин Хол — продължи мъжът и се обърна да се ръкува със Сноу. — И нямам нищо против да кажа, че сте първите гости, които посрещам тук.
— А това е тайният ви остров, за който от години се говори по всички брегове — допълни Грийф. — Е, сега зная формулата за намирането му.
— И каква е тя? — живо запита Хол.
— Разбиваш хронометъра, забъркваш се с ураган и си отваряш очите, докато видиш да изникват от морето кокосови палми.
— А как се казвате? — попита Хол, след като се позасмя от немай-къде.
— Аксти. .. Фил Ансти — отвърна, без да се замисля Грийф. — Плавам с „Чичо Тоби“ от Гилбъртовите острови за Нова Гвинея и се мъча да установя на коя широта съм. Това е господин Грей, моят помощниккапитан, по-добър навигатор от мен, който въпреки това също се е скарал с хронометъра.
Грийф не знаеше какво го накара да излъже, но нещо му бе подсказало да го направи и той се беше подчинил. Смътно се догаждаше, че нещо не е наред, но не можеше да си обясни какво. Суидин Хол беше дебел, кръглолик мъж с усмихната уста и бръчици от смях около очите. Обаче Грийф от младини
беше разбрал колко измамен може да бъде този тип,. както и измамността на сините очи, които, премрежени външно от веселост, прикриват истинските мисли.
— Какво правите с моя готвач? … Загубили сте своя и се мъчите да го отмъкнете ли? — казваше Хол. — По-добре ще е да го пуснете, ако искате да вечеряте. Жена ми е тука и ще се радва да се запознае с вас… на обеда,- както го нарича тя, и все ми се кара, че го наричам „вечеря“, но аз съм старомоден. Нашите у дома обядваха по пладне. Не мога да се отърва от наученото в детството. Не искате ли да се поизмиете? Аз искам. Само ме погледнете.. Работих като каторжник… с ловците на бисери: вадим мидите, нали разбирате? Но то се знае, че вече сте го подушили.
V
Сноу се извини, че има работа на шхуната, и си отиде. Освен крайното нежелание да седне на трапезата на човека, който го бе ограбил, налагаше му се да втълпи на туземците от екипажа да не издадат лъжите на Грийф. Към единадесет часа Грийф се завърна на борда и завари помощника си да го чака.
— Нещо става на острова на Суидин Хол — поклати глава Грийф. — Не мога да разбера какво е, но го долавям. Как изглежда Суидин Хол?
Сноу повдигна рамене.
— Тоя човек там, на брега, не ще да е купил книгите, дето са на лавиците — заяви с убеждение Грийф. — Нито се е сещал някога за скрито осветление. Външно е самата любезност, но отвътре е груб като четка за дъски. Той е мазен мошеник. А приятелчетата му. . . казват се Уотсън и Горман, те дойдоха, след като вие си тръгнахте — истински морски разбойници на средна възраст, чукани и пречукани, зловредни като ръждиви пирони, само че два пъти по-страшни; опасни типове с револвери на колана, които съвсем не ми се виждат подходящи да бъдат в такива приятелски отношения със Суидин Хол. А жената! Тя е истинска дама. Сериозно го казвам. Знае толкова неща за Южна Америка, за Китай също. Сигурен съм, че е испанка, макар и да говори английски като роден език. Пътувала е. Говорихме за борба с бикове. Виждала ги в Гуаякил, в Мексико и в Севиля. Разбира много от тюленови кожи. Но пък има нещо, което ме озадачава. Тя разбира от музика. Попитах я дали свири. А той е наредил тая къща като дворец. Щом е така, защо не е докарал за нея пиано? И още нещо: тя е импулсивна и жива и той я наблюдава, щом заговори. Седи като на тръни или като на въглени, непрекъснато се намесва и насочва разговора. Слушайте, чували ли сте някога дали Суидин Хол е женен?