Сноу пак свирна:
— А „Емили Л.“ е загинала с целия си екипаж. Ние го знаем. Те са вързани тука, докато дойде Суидин Хол. Тогава той ще ги хване с всичките бисери и седеф.
— Или те ще завземат шхуната му.
— Дано! — отмъстително промърмори Сноу. — Бих искал да съм на тяхното място. Щях да си уредя сметката за тия шейсет хиляди.
VII
Мина една седмица и през това време „Чичо Тоби“ бе подготвена да отплава, а Грийф беше успял да приспи всичките подозрения на шайката на брега. Дори Горман и Уотсън бяха приели, че е този, за когото се представяше. През цялата седмица Грийф им се молеше и им вадеше душата да му кажат на каква дължина е разположен островът.
— Нима ще ме оставите да тръгна оттука, без да зная къде съм? — решително настоя той най-после. — Без вашата дължина не мога да сверя хронометъра с линията на местонахождението си.
Хол със смях му отказа.
— Вие сте твърде добър навигатор, господин Ан за да не можете да стигнете до Нова Гвинея или някоя друга суша.
— А вие сте твърде добър навигатор, господин Хол, за да не знаете, че мога много лесно да стигна
до вашия остров ако плавам по неговата ширина..
Последния ден, както винаги поканен на вечеря Грийф видя за първи път бисерите, които те бяха събрали. Госпожа Хол изпадна във възторг и помоли мъжа си да донесе „ненагледните“ и половин час ги показва на Грийф. Възхищението му от тях бе непресторено, също както и изненадата, че са имали такъв богат улов.
— Лагуната не е била пипана — обясни Хол. — Вие сам видяхте, че повечето миди са едри и стари, Но интересното е, че повечето от ценните бисери извадихме само за една седмица от малко заливче. Това беше малка съкровищница. Като че нямаше празна мида: цели кварти, вярно, с дребни бисери, но и тези с идеална форма, почти всички от тая купчинка, са все от същото заливче.
Грийф ги прегледа и прецени, че стойността им е от сто до хиляда долара всеки, а няколкото отбрани големи струват много повече.
— Ах, ненагледните! Ненагледните ми! — повтаряше госпожа Хол и изведнъж се наведе и ги зацелува.
След няколко минути тя стана и пожела „лека нощ“.
— То е „сбогом“ — каза Грийф, когато й стисна ръка. — Ние потегляме призори.
— Толкова неочаквано! — възкликна тя, но Грийф неволно забеляза в очите на мъжа й да светва задоволство.
— Да — продължи Грийф, — поправките са довършени. Не мога да изкопча от мъжа ви дължината, на която е разположен островът, но все още се надявам, че той ще се смили.
Хол се изсмя и поклати глава, а когато жена му напусна стаята, предложи да пият по една прощална чаша преди лягане. Те пиеха, без да бързат, пушеха . и си приказваха.!
— На колко ги оценявате? — запита Грийф, като посочи наредените на масата бисери. — Искам да кажа, какво биха ви дали закупчиците на свободния
пазар?
— Ами седемдесет и пет до осемдесет хиляди нехайно каза Хол.
— Боя се, че ги подценявате. Аз разбирам малко от бисери. Да вземем тоя, големия. Той е съвършен.
Не по-малко от пет хиляди долара. Някой мултимилионер ще плати за него два пъти повече един ден, когато търговците вземат своя дял. Да не говорим за дребните, но вие имате цели кварти бисери с неправилна форма, а те сега стават модни. Цената им се покачва и удвоява от година на година.
Хол разгледа добитите бисери с по-голямо внимание, преброи отделните видове и направи сметката на глас.
— Вие сте прав — съгласи се той. — Ей така и сега струват сто хиляди.
— А на колко изчислявате разноските по работата? — продължи Грийф. — Вашето време, на двамата ви помощници и на ловците?
— Едно на друго пет хиляди.
— Тогава за вас остават чисти деветдесет и пет?
— Нещо такова. Но защо толкова ви интересува?
— Ами само се мъча… — Грийф позамълча и допи чашата си. — Само се мъча да стигна до някакво безпристрастно решение. Да речем, че ще закарам вас и вашите хора безплатно до Сидней и ще ви дам пет хиляди долара. .. или по-добре седем хиляди и петстотин. Поработили сте здравата.
Без да прояви вълнение, без да му трепне мускулче на лицето, събеседникът му застана нащрек и се стегна. Сърдечността изчезна от кръглото му лице като пламъче на духната свещ. Никакъв смях не замъгляваше погледа на очите, а дълбоко в тях прогледна безмилостната, опасна душа на този човек. Той заговори с нисък, предпазлив тон:
— Какво всъщност, по дяволите, искате да кажете с това?
Грийф нехайно запали изгасналата си пура.
— Не зная как точно да започна — подхвана той. — Положението е.. . ъъъ… неудобно. . . за вас. Виждате ли, аз се мъча да бъда справедлив. Доколкото виждам, вие сте поработили здравата. Не искам Да конфискувам бисерите. Искам да ви платя за времето и труда, и разноските.