— Здравейте, момичета, какво…
Не можа да продължи, тъй като Терез го удари по слепоочието с чука. Мъжът политна назад в склада на магазина и се строполи в цял ръст по гръб. Терез улови вратата, преди да се е затворила и влезе. Тереса я последва. Все така не чувстваше нищичко.
Плътната врата се затръшна зад тях и в помещението стана сумрачно. Единствената светлинка откъм витрината на магазина прозираше през една открехната врата. Тереса намери ключа на лампата и го завъртя. Двете крушки на тавана светнаха. Мъжът лежеше на пода със зяпнала уста и притиснал слепоочието си с една ръка. Между пръстите му се процеждаше кръв.
Терез подаде чука на Тереса:
— Направи го мъртъв.
Тереса претегли чука в ръка и погледна човека. Замахна пробно във въздуха. Мъжът се разпищя. Отначало нечленоразделно, после с думи:
— Вземете парите! Има почти осем хиляди! Вземете ги и си вървете! Никога не съм ви виждал, не знам кои сте, майка ми е болна, нуждае се от мен, недейте, моля ви, не правете нищо глупаво, просто вземете парите…
Терез намери тиксо и го увъртя два пъти около устата на мъжа. Тереса се почуди защо той не се съпротивлява. Но ръцете му мърдаха по странен, конвулсивен начин. Сигурно ударът с чука се беше отразил на телесните му функции. Мъжът дишаше тежко и носът му течеше. Изглеждаше малко като в „Хотелът на ужасите“. Сигурно и на Терез оттам ѝ беше дошла идеята с тиксото.
Тереса пристъпи към мъжа и краката му заритаха по пода в опита му да се отдръпне. Тя надигна чука. Замисли се. После го подаде на Терез.
— Не мога.
Терез не го взе.
— Не. Така трябва.
— Защо?
— Казваш, че си празна. Имаш нужда.
Терез завъртя глава към Тереса и я погледна право в очите. Тереса си пое дъх. Взираше се в тъмносинята бездна, докато гласът на Терез докосваше ушите ѝ:
— Ти ще го направиш мъртъв. Ще излезе малко пушек. Червен пушек. Ти ще го вземеш. След това няма да си празна. След това ще си щастлива и пак ще искаш да правиш разни неща.
Гласът на Терез бе добил същия особен звън като този на Тереса, идваше от друго място в тялото, не от устата, и говореше истината. Тереса се извърна към мъжа; той беше успял да се извърти настрана и да се добере до нещо на пода. Макетно ножче за отваряне на кашони. Той го стискаше с острието към Тереса и се мъчеше да се изправи. Очите му изпъкваха лудешки и носът му течеше.
Тереса стисна зъби и вдигна чука. Ръката на мъжа се стрелна и острието проникна през пуловера на Тереса и нарани повърхностно корема ѝ. От движението мъжът загуби равновесие и пак се стовари на пода. Терез стъпи на ръката му докато той пусна ножа.
Тереса погледна стичащата се по пуловера ѝ кръв, прокара показалец и среден пръст през нея и ги пъхна в уста. Всичко стана червено и цветът бликна в главата ѝ — тя също стана червена. Цвят. Тя имаше цвят. Прокара език по зъбите си, сториха ѝ се заострени.
Бързо приклекна и удари с чука право в челото на мъжа. Проехтя пукане и онзи звук, както като стъпваш върху замръзнала локва. Тялото на мъжа се изви като дъга и бедрата му се удариха в бедрата на Тереса, преди той отново да се просне в цял ръст. Ръцете и краката му се затресоха и кръвоносните съдове в очите се спукаха.
Миризмите. Тереса усети миризмите. Потта от ужас по тялото на мъжа, острия мирис на кръв, а около нея — смесица от аромати, носещи се из склада. Гниещи банани, пресни печурки, мастило за принтер и горчива бира откъм щайгите за рециклиране. Познаваше ги всички, различаваше ги и ги отделяше една от друга. Те се смесваха с червения, бликащ цвят в главата ѝ и се превръщаха в едно общо преживяване, една-единствена мисъл: Аз живея. Аз живея. Аз живея.
Заудря челото на мъжа, слепоочията му. Изби зъбите му и едното му око. Удряше го с всички сили по челото, докато в черепа се отвори дупка и тя, трепереща от възбуда, можеше да пропълзи при него и да види самотната тънка струйка пушек, издигаща се отвътре. Не, не я виждаше, но знаеше, че е там, усещаше мириса и присъствието.
Тя оголи зъби и изръмжа тихо, когато пушекът се вля в нея и станаха едно.
Те се позавъртяха из затворения магазин. Тереса взе едно шоколадче, отхапа един залък, без да го отваря и после го хвърли. Отвори пакет чипс, взе си две картофчета, а останалите изсипа върху стоките във фризера. Обели и сдъвка един кренвирш и после го изплю върху доматите. През това време Терез взе две найлонови торби и ги напълни с толкова буркани детска храна, колкото можеше да носи.