Светът се бе променил, когато се върнаха на улицата. Сякаш двата сантиметра допълнителна височина на подметките бяха изменили перспективата ѝ. Тереса вървеше различно и затова гледаше различно. Ботушите придаваха тежест на цялото ѝ тяло и както досега имаше чувство, че хората ще минат право през нея, така сега ѝ правеха път.
Една закръглена жена в народна носия свиреше протяжна мелодия на блокфлейта. Тереса се спря пред нея. Очите на жената изглеждаха уморени и тя беше толкова дребничка, че Тереса би могла да я погълне на един залък. Вместо това пусна една от хартийките в шапката на земята. Очите на жената се ококориха и последва дълго благодарствено словоизлияние на някакъв източноевропейски език. Тереса стоеше мълчаливо, безразлично, наслаждаваше се на момента и на собствената си тежест.
— Сега си щастлива — обади се Терез.
— Да — съгласи се Тереса. — Сега съм щастлива.
Хванаха метрото до Сведмюра. Тежестта на ботушите ѝ въздействаше дори в седнало положение. Седеше до Терез, която както винаги се беше свила в ъгъла, и около тях сякаш се бе образувала защитена зона, в която никой не можеше да проникне.
— Онези момичета — обърна се тя към Терез. — Които ти идват на гости. Какви са те?
— В началото са щастливи. После казват, че са нещастни. И уплашени. Искат да говорят. Аз им помагам.
Тереса се огледа из вагона. Най-вече възрастни хора. Отделни момчета и момичета на тяхната възраст седяха със слушалки на ушите, щракаха с мобилните телефони. Не изглежда нито нещастни, нито уплашени. Или го криеха добре, или чисто и просто бяха съвсем различен тип хора от онези, които търсеха помощ от Терез.
— Терез, искам да се запозная с тези момичета.
— И те искат да се запознаят с теб.
На улицата пред магазина бяха паркирани две полицейски коли, а между светофарите беше опъната синьо-бяла раирана лента, за да затвори пътя. Докато Терез и Тереса минаваха, видяха, че отзад, при рампата за разтоварване, е спряла и линейка. Тереса се възпротиви на порива да опита да надникне през витрината — извършителят винаги се връща на местопрестъплението — и продължи заедно с Терез към дома ѝ. След като се отдалечиха достатъчно, тя прошепна:
— Знаеш, че не бива да казваме нито дума за това, нали? Дори на другите момичета.
— Да — отвърна Терез. — Джери го е казвал. Ще те тикнат в кафеза. Знам.
Тереса хвърли един поглед назад към магазина. Рампата не се виждаше и тя не вярваше някой да ги е забелязал нито да влизат, нито да излизат. Но нямаше как да бъде сигурна. Ако не бяха ботушите, сигурно коленете ѝ щяха да омекнат. Сега обаче вървеше с твърда стъпка.
Трябваше да побърза, ако иска да стигне навреме за влака. Но щом се качиха в апартамента, се закова на място.
Нещо не беше както трябва.
Тя се заозърта из коридора. Закачалките, чергата, дрехите на Джери, нейната собствена чанта. Ясно усещаше, че някой е бил тук. Може би нагъване на чергата, преместена химикалка на масичката. Вратата беше отключена и всеки би могъл да влезе.
И може още да е тук.
Нещо, което само допреди два дни би ѝ се сторило отвратително, сега беше съвсем естествено. Тереса отиде в кухнята и грабна най-големия нож, след което решително обиколи апартамента, готова да ръга с ножа. Отваряше гардероби, гледаше под леглата.
Терез седеше на дивана с ръце в скута и наблюдаваше как Тереса обезопасява района. Едва след като се убеди, че никой не се крие наоколо, Тереса се върна в хола и попита:
— Какво правиш?
— Някой е бил тук — отвърна Тереса и остави ножа на масата. — И не мога да разбера защо. Това ме тревожи.
Оставаха само двайсет и пет минути до тръгването на влака ѝ — щеше да смогне само ако имаше късмет с метрото. Въпреки това десет секунди стоя съвсем неподвижно и дишаше през носа. Душеше. Имаше нещо. Ухание. Нещо познато.
Тя се протегна към чантата си и подвикна на Терез да заключи след нея. След това хукна надолу по стълбите и после към метростанцията. Видя мотрисата да идва и стигна точно преди вратите да се затворят.
Влакът беше пълен и тя се качи две минути, преди да потегли. Тъй като нямаше запазено място, си запроправя място между хората в търсене на свободно пространство. Като влезе в следващия вагон, отново усети аромата. Спря и взе да души и да се озърта.